Северна Корея – има ли решение?

30 минути. Това е времето, за което средно стигаме до работа, на нашата географска ширина. За толова, обаче една интерконтинентална ядрена ракета (intercontinental ballistic missile, ISBM) може да се озове в американската столица на развлекателната и кино индустрията Лос Анджелис.

По данни на Пентагона, преди Доналд Тръмп да навърши една година в Белия дом, режима на Ким Чен Ун в Пхенян ще е в състояние да построи балистична ракета, която да достигне бреговете на САЩ и да я изстреля успешно.

След като информацията стана публична, във видео обръщение в Туитър Тръмп заяви, че „Това няма да стане“.

 

Макар че казаното от Доналд Тръмп звучи малко като безсмислена клетва, позицията му за Северна Корея не се различава от това, което Вашингтон прави през последния половин век. Да попречи на династията Ким да създаде ядрено оръжие, беше приоритет за Америка много преди 2006-та, когато Пхенян изстреля първата си ракета по времето на Джордж Буш.

При Брак Обама, режимът на Ким взриви още 4 ракети.

Опитите на САЩ да озаптят Северна Корея датират от времето на Никсън и включват дипломатически санкции, които са постигани с доста усилия, след подкрепа от страна на Китай. Ефектът обаче е бил временен, т.е. рано или късно, Севрена Корея е подновявала военната си програма. Напоследък обаче, САЩ не са доволни от усилията на Поднебесната империя, която сякаш саботира процеса.

А Тръмп започна да сипе заплахи през Туитър, които звучат леко инфантилно: че Северна Корея „си търси белята“ и че той, президентът на Съединените щати е „решен да реши проблема“. Администрацията му пък разкри и плана: „обезглавяващ удар“, насочен срещу Ким.

Всичко това обаче звучи и е вербална заплаха, защото ако Вашингтон има някакви конкретни планове, едва ли ще ги обяви предварително през медиите.

От заплахите на американския президент се разбира само, че не е запознат с дългата история на конфликта, както и че не знае какво да направи за решението му. Той вероятно ще се сблъска със същата жестока истина, пред която се изправиха всичките му предшественици: няма мирно решение на проблема със Северна Корея.

Тръм сякаш без да се усети става действащо лице в мита, който стои в основата на КНДР. Според него Ким и Северна Корея са едно и също. Този мит се крепи върху обединяващото противопоставяне срещу могъщ външен враг. Колкото повече Тръмп и администрацията му заплашват Пхенян, толкова по-силен става Ким.

А ракетите са му неодходими, за да отблъсне врага. Те са магическата сила на отбраната на Северна Корея, единственото мощно оръжие, което стои между варварските орди от север и юг и корейския трудов народ. А Ким е великият лидер, наследник на предците и притежава свръхестествена харизма, визия, дипломатически нюх и военен гений. Подобно на баща си Ким Лонг Ил и дядо си Ким Ил Сунг, Ким е защитник на всички корейци, които са най-чистата раса от всички. Те трябва да са му признателни, включително – жителите на Южна Корея, защото ако не беше той досега да са били завладени от Съеднеинените щати.

В основата на расистката идеология на КНДР е геоморфисткото вярване в свръхестествения статут на планината Пекту и кръвната линия, свързана с нея, чието продължение е корейският народ. Никакъв дипломатически натиск не може, при това положение, да накара свещеният лидер да си промени политиката.

В момента най-голямата надежда, Северна Корея да не се превърне в действителна ядрена заплаха, се възлага на Китай, както и по-рано. Друг е въпросът дали Поднебесната империя има или няма достатъчна икономическа мощ, да притисне Ким. Не на последно място – остава отворен и въпросът дали има желание да го направи. Защото от време на време, за Пекин е по-удобно да има добросъседски отношения с Пхенян, вместо да угажда на Вашингтон и Сеул.

Препечатка от “Дебати

(14)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*