„Комерсант“ пуска въдица за „Турски поток“, управляващите я налапаха

Статията на руския вестник „Комерсант“, че „Турски поток“ ще минава през България има всички белези на фалшива новина – подхвърля се информация, която може да взриви общественото мнение у нас, но медията, която между другото е близка до Кремъл, не споменава източника си. Ако обаче действително информацията идва от „Газпром“, а не от Кремъл, защо вестникът крие източника си?

Първата лъжа е, че ще има втората тръба на „Турски поток“. Към редакционното приключване на статията, 25. 11.2018, „Газпром“ не е обявил намеренията си официално дали ще има втора тръба, а следователно – и от къде ще мине тя. (В статията на „Комерсант“ се твърди, че тръбата минава през България, Сърбия, Унгария и Словакия.)

До момента няма официално потвърждение или опровержение на дописката на „Комерсант“ от страна на „Газпром“. Явно и те са забъркани в нещо, което не искат да коментират. Но има напоителни коментари от българска страна. Енергийният министър Теменужда Петкова съобщи, че у нас не е постъпило официално искане от руска страна, но призна, че през лятото Путин и Борисов да са обсъдили темата.

Дори такова искане да дойде, и парламентът да гласува единодушно „за“ (за което с оглед на настроенията в 44-тото НС не се съмняваме), страната ни като част от ЕС, е длъжна да съгласува проекта за включването си в „Турски поток“ с ЕК.

Поуките на историята

Турски поток“ беше обявен в края на 2014, като компенсация за неосъществения „Южен поток“, който не получи одобрение от ЕК, тъй като не беше съобразен с изискванията на Третия енергиен пакет, гарантиращи свободната търговия и енергийната независимост на страните от Блока. Поради това обстоятелство, както и поради ниската рентабилност, кредиторите се оттеглиха и накрая „Газпром“ спря проекта.

Със строителството на „Южен поток“ (сега „Турски поток“) Русия цели да заобиколи Украйна от юг, при доставките на газ до страните от ЕС. Обстоятелството, че Москва използва енергийните доставки като оръжие за своите политически цели е в разрез с международното право и определено няма да остане извън полезрението на ЕК, когато се разглежда идеята „Турски поток“ да мине през територията на страна от блока. Проектът ще срещне и отпор от страна на САЩ. Преди 10-ина дни, по време на обиколката си в Източна Европа, американският министър на енергетиката Рик Пери се обяви срещу „Турски поток“ (и другия руски проект, който цели Украйна да бъде заобиколена от север – „Северен поток 2“ ) с аргумента, че те не способстват за диверсификацията на енергийните доставки в Европа, а тъкмо обратното – целят да укрепя контрола на Русия над Централна и Източна Европа.

Разваления телефон между София и Москва

Нашите политици, бяха първоначално изненадани от статията на „Комерсант“, а после вместо да се дистанцират и да я обявят за пълна с неверни факти, един през друг започнаха да изразяват радостта си, че Русия им оказва тази чест.

Заместникът на Теменужка Петкова – Красимир Първанов, повтори пред БНР редица неверни факти от статията на „Комерсант“ и така започна да припява в един глас с руската пропаганда: „Дилемата беше другата тръба – дали ще мине през България или ще мине през Гърция. Колегите от “Газпром” са съобщили в руските медии, че са взели своето решение – тръбата ще минава през България. Очакваме в най-скоро време официално да получим в Министерство на енергетиката и писмото от “Газпром” за тяхното решение“.

Първо, както писахме, от „Газпром“ нищо официално не са съобщили и второ дилемата, за която говори зам.-министърът, всъщност е да има или да няма втора тръба. А ако все пак се реши да има втора тръба, трасето има две алтернативи – първата е през Гърция до Южна Италия, където потреблението на газ не е особено високо и следователно – трасето не е изгодно. Освен това Гърция строи усилено тръбопровода, част от Южния газов коридор, който ще докарва каспийски газ до Европа, т.е. тя е преценила газовите си интереси и е инвестирала в конкурентен проект.

Очевидно е, че вариант „две“– втората тръба на „Турски поток“ да минава евентуално през България е по-изгоден за „Газпром“, защото така може да се стигне до Централна Европа. Тук обаче има други два проблема – първият е икономически и опира до рентабилността и неизяснения маршрут на проекта, а вторият е свързан с политическия характер на руските газови инвестиции. Вероятността „Турски поток“ да сподели съдбата на предшественика си „Южен поток“, при което България да бъде натоварена с огромни разходи, е много голяма. (Между другото, какво става с проектното дружество, което строеше „Южен поток“ – все още не е ясно. Макар че управляващите се изказват ласкаво за руските газови проекти у нас, от „Газпром“ не им изпратиха писмено решение за спирането на „Южен поток“. И България доста време плаща не малки разходи за поддръжката на „умрелия“ проект, а може и още да ги плаща от страх Москва да не я съди. Разбира се, вместо да се държат като васали на Путин, управляващите можеха да съдят „Газпром“ за спирането на проекта.)

Не искаме да издребняваме, но се чудим и на определението „колегите от Газпром“, което Първанов използва за мениджмънта на „Газпром“. Какъв колега е той с тях, при положение, че „Газпром“ е руската държавна газова компания, а той е български заместник-министър на енергетиката? И като такъв би следвало да отстоява българския, а не руския интерес.

“Турски поток” няма опозиция в парламента, но експертите са на друго мнение

В полза на това „Турски поток“ да мине през българска територия, се изказаха още представители на всички парламентарно представени политически сили. Независимите експерти, обаче са критични. Илиян Василев коментира в социалната мрежа Фейсбук, че „Турски поток“ е игра на покер: пазарът в Турция се пренасища, но се инвестира в проект, без да се знае до къде ще стигне тръбата. „За страните от Югоизточна Европа новите потоци не могат да бъдат със същия приоритет, с който са либерализацията на газовия пазар, междусистемната свързаност, интерконекторите и газосъхранителните мощности. Най-малкото защото „потоците“ не усилват конкуренцията, а фиксират съществуващо незадоволително положение на доминация на един участник“, пише още той.

Колегата му Васко Начев, съветва управляващите да не се отказват от неустойките, ако Русия спре преноса на газ след „Турски поток“. Москва трябва да плаща на страната ни транзитна такса до 2030, независимо дали пренася или – не синьо гориво през територията ни. Според Начев няма обяснение защо вместо да си потърси парите от Русия „Булгартрансгаз“ предпочита да изкупи обратно капацитета на газопровода.

Съгласни сме с експерта, но явно ни подготват повторение на фиаското „Южен поток“ при това и може да си платим отново.

(7)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*