За 6 години Китай е вложил близо 700 млрд. долара под формата на строителство и инвестиции

Високоскоростната железница Джакарта - Бандунг, Индонезия.

Почти 700 млрд. долара са инвестирани от Поднебесната империя по програмата „Един пояс – един път“ известна и като „Пътя на коприната“ – амбициозен план за икономическа експанзия в повече от 60 страни в Азия и извън континента. Парите са отишли за изграждане на инфраструктура и подобряване на транспортната свързаност. Инициативата беше обявена през 2013 и стана ключова за националната стратегия на Китай, до степен да бъде включена в Конституцията на страната, през 2017. Към днешна дата, по нея Китай е подписал споразумения със 137 държави. И макар меморандумите за разбирателство да се увеличават като брой – от юни 2018 до юни 2019 са подписани 62 нови договора – инвестициите се забавят.

Основно, когато говорим за „пояса и пътя“ – става дума за строителство с нестопанска цел, в което енергийните и транспортните проекти заемат ключово място. На пръв поглед, бихме могли да кажем, че целта на Китай е да подсигури енергийните си потребности и да подобри търговските си връзки с страните от Азиатско-тихоокеанския регион.

Наскоро обаче някои наблюдатели изразиха загриженост относно нарастващото влияние на Китай в телекомуникационния сектор на партньорските държави. Именно телекомуникациите са един от приоритетите на част от програмата, обявена от Пекин като „Цифровият път на коприната“. Към днешна дата обаче сделките в тази посока са незначителни. Според базата данни на Китайския глобален инвестиционен тракер, далекосъобщителните проекти представляват само около 2 процента от инвестициите и по-малко от 1 процент от строителните проекти. Но да не забравяме, че цифровата стратегия все още е в начален стадий, както и че индексът изключва договори и сделки под 95 млн. долара. Това изключва някои сателитни и оптични кабелни проекти, част от „Дигиталния път на коприната“.

През последните 6 години инициативата набра популярност, а стремежът за разширение към телекомуникациите и други стратегически сектори е една от стратегическите й цели. Възможно е обаче заради нарасналата критика и влошените отношения със САЩ, Пекин да отчита по-малко инвестиции от действително направените, особено в сферата на далекосъобщенията.

Как се случват китайските инвестиции?

Именно строителството, а не инвестициите, са основната икономическа дейност в „Пътя на коприната“. И под „инвестиция“ в случая трябва да се разбира китайска компания или смесено дружество, което има собственост върху даден актив в чужбина. Според Американския предприемачески институт, Китай се стреми да изнесе зад граница своите автомобилостроителни и стоманопроизводствени мощности. А строителството е разменната монета в приемащата държава. Когато строителните проекти включват продължителна оперативна фаза, например изграждане, експлоатация и трансфер – те се считат за инвестиции. Такива са дългосрочните договори за експлоатация (лизинг) на пристанища. С подобно споразумение разполагат Китайските търговски пристанище в Шри Ланка.

Общата стойност на строителните проекти в „пояса и пътя“ от 2013 до сега, във всичките 137 страни участнички в програмата, е 432 млрд. долара, а инвестициите възлизат на 257 млрд. долара.

Строителството изпреварва инвестициите в програмата „Един пояс – един път“ и за това има както икономически, така и политически причини. От прагматична гледна точка повечето страни участнички в инициативата са развиващите се и нямат много печеливши предприятия, които си струва да бъдат придобити.

А политически погледнато, на желанието на Си Дзинпин да благоустроява чуждите страни, в Китай се гледа като на симптом за проблем със свръхкапацитета на държавните предприятия. Те изпълняват множество договори по целия свят, както в рамките на програмата, така и извън нея. Нежеланието на КНР да допусне загуби за държавните предприятия, води до непрестанна нужда от бизнес проекти или разширяване на дейността, което изисква постоянен поток от глобални строителни начинания. Въпреки това стойността на инициативите през първата половина спадна с около 14 млрд. долара, а броят им със значителните 40 процента. И тъй като програмата се движи лично от президента на Китай Си – вероятно страхът от провал, е причина част от дейностите по нея да не се оповестяват.

Какво и къде се стои?

Китайските строителни предприемачи, работещи в чужбина, се занимават предимно с енергийни и транспортни проекти. По програмата „Един пояс – един път“ от 2014 насам те са договорили енергийни проекти на стойност 164 млрд. долара и транспортни – на стойност 140 милиарда долара. Строителството на недвижими имоти в същите страни – включително жилища, циментови заводи и други форми на строителство – се оценява на 45 млрд. долара. Под чадъра на енергийните проекти по програмата, договорите за водноелектрическите язовири са на стойност около 40 млрд. долара, като по-голямата част от проектите в Пакистан, Индонезия и Лаос. Електроцентралите на въглища възлизат на 35 милиарда долара и се строят в Пакистан. Железопътните проекти пък са водещи в сферата на транспорта. Стойността им е 59 милиарда долара. Следващата категория в транспортното направление на стойност 47 милиарда долара e пътното строителство. Морският транспорт (напр. Пристанищно строителство) е третата по големина категория с 21 млрд. долара. При транспорта, строителството изпреварва инвестициите, тъй като обикновено държавите трудно допускат чужда компания да управлява транспортната им инфраструктура.

Една от обявените цели е чрез програмата, Китай да подобри транспортната свързаност. На пръв поглед изграждането на транспортна инфраструктура отговаря на тази цел. Не е ясно обаче дали приемащите страни ще могат да поддържат тези големи проекти. Търговската им жизнеспособност също остава под въпрос. Понякога китайските компании продължават да участват в поддръжката и експлоатацията, след завършване на строителството – както в случая с високоскоростната железопътна линия Унгария – Сърбия, изградена от “Китайската железопътна компания”. Това е от полза за приемащата държава, но също така разширява и стратегическото присъствие на Пекин. Избягва се и чувствителния въпрос за чуждото участие в транспортната инфраструктура на други държави.

Инвестиции

От 2014 инвестициите в „пътя и пояса“ са разделени в три ключови сектора: енергетика (близо 92 млрд. долара), метали (около 38 млрд. долара) и транспорт (към 31 млрд. долара). През последната година дялът на металите се увеличи с около 15 млрд. долара, което се дължи на включването на Чили и Перу в програмата. От друга страна, през първата половина на 2019 броят и обемът на глобалните инвестиционни сделки на Китай рязко спадна, до нивата от 2011. Най-големите сделки на програмата за годината към октомври 2019 бяха в енергетиката. През април “Китайската държавна офшорна петролна компания” и “Китайската народна петролна корпорация”, закупиха 20-процентен дял от арктическия проект за добив на природен газ на руската компания “Новатек”. Пакистан беше вторият най-голям рецепиент на инвестиции през годината, с два енергийни зелени проекта, подписани от „Датанг“ и Китайската енергостроителна компания. Китайските компании търсят да закупят активи и в по-развитите икономики, като Сингапур и Италия. Въпреки че влизането на Италия в рамката на пътя и пояса предизвика безпокойство от нарастващото китайско влияние в Европейския съюз, през първата половина на годината не се осъществиха инвестиции или строителни проекти. През март „Китайската компания за комуникационно строителство“ подписа споразумение за сътрудничество с пристанището на Триест, но засега то не е довело до конкретни проекти. Някои от най-големите предишни китайски инвестиции в Италия се фокусираха върху автомобилната индустрия, например придобиването на „Пирели“ от „ХемЧайна“, за което китайската компания плати 7,86 млрд. долара през 2015 г.

Vir_Go

(8)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*