Инфодемия

Едно нещо ми е необяснимо. Тоалетната хартия като символ на страха от коронавируса. Петък вечер, около 19.00-19.30. Пред касите в „Метро“ има дълги опашки. Обикновено по това време в целия магазин има 10-има клиенти. Но сега е различно. Хората се запасяват с храни и стоки от първа необходимост. Някой е пуснал мухата, че ще има карантина. Един купува уиски и водка. Друг – месо. Трети кисели краставички. Оглеждам количките и тяхното съдържание. Освен изброеното до тук – виждам още кока-кола; боб, ориз и леща. Вкусовете са различни. Но едно нещо доста едро габаритно обединява всички колички – тоалетната хартия.

Седмица по-късно продължавам да мисля – защо хората, уплашени от евентуална епидемия, купуват тоалетна хартия? Тоалетната хартия не предпазва от вируса. С известно количество можеш да си запушиш едното отверстие. Но от там е малко вероятно вирусът да проникне в тялото ти. Ако си у дома и нямаш тоалетна хартия, можеш да си изчистиш з*дник* и по друг начин. Например с вода и сапун…

Не са известни и противовирусните качества на боба, лещата и останалите храни. За алкохола е спорно. Но какво точно истеризира хората преди една седмица и ги накара да си накупят тоалетна хартия, и иначе не дотам любимите им храни като боба и лещата?

Интифата дойде oт една публикация на онлайн изданието „Дневник“, препечатка от Deutsche Welle. Статията съветваше хората да се запасят с храни от първа необходимост, защото видите ли – идва карантина. Като тази в Ухан. Цитираше се, че в Япония се разбивали магазини, поради липсата на тоалетна хартия. И така тоалетната хартия излезе на преден план, като най-важната стока при евентуална епидемия. Признавам – немците са практични хора, а Deutsche Welle е една от сериозните медии там. Но не трябва да се доверяваме сляпо на медиите, а да мислим. По възможност – самостоятелно. Нито един град в Европа не е с размерите на 12-милонния Ухан, който се равнява приблизително на Москва или Лондон, Барселона, Париж и Виена, взети заедно. Освен това – идва пролет и както е известно, със затоплянето на времето вирусите измират.

Кой обаче има изгода от подобна психоза? На пръв поглед – търговците и производителите. Но най-вече правителствата, които въведоха безпрецедентни мерки за сигурност. А страхът накара хората да харчат. Но това не е само началото. Освен потребителите, бизнесът е не по-малко ошашавен. И тепърва на свой ред ще харчи. Редица компании – от производители на облекла до лекарства и електроника бяха изнесли изцяло или частично веригата си на производство в Китай. Сега всичко ще се върне в Европа и Северна Америка. Кой печели от това? Този, който след известно време ще се яви на избори. Разкритите нови работни места в страната, винаги са добра реклама за политиците. В резултат на страха и епидемията ще намалеят привържениците на глобализма, аутсорсинга (или ишлемето, както го наричаме отколе тук). Вероятно светът ще ще „свие“ до държави, обединени около националните си интереси или общности, също отстояващи своите (интереси). По всяка вероятност основните губещи ще са големите държави с тоталитарно управление, като Китай и Русия. Доверието на населението им значително ще намалее. Няма да се учудя, ако те изпаднат в дълбоко разединение, дори разпад. За разлика от тях, САЩ по всяка вероятност ще се опита да играе ролята на глобален координатор на антиепидемични политики. Къде е България? Ние по-скоро ще загубим от антиглобализма, но пък имаме шанса да станем по-единни. Или по-разединени – от нас зависи.

 

(2)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*