Да спрем с мерките – безсмислени са

Коронавирусът се преврърна в политическа митологема и загуби реалния си фокус – медицински, епидемиологичен, научен. В търсене на важното или неизвестното, науката предполага допускане на различни хипотези, често конкурентни.
Вместо това, правителството и щабът демонстрираха пълна незаинтересованост, граничеща с враждебност към алтернативните гледни точки. Медицинският съвет, който беше създаден, за да допълва работата на щаба, набързо слезе от публичната сцена. И макар че още не е разпуснат, членовете му станаха обект на остра критика от страна на генерал доктора и представителите на политическия естаблишмънт.
Основната „опорка“ в полза на наложените ограничителни мерки, упорито следвана от всички официални говорители гласи – блокирането спасява безброй животи. (Колко точно – не се знае – но са много…) Подкрепят ги предимно онези, които не са икономически засегнати от извънредното положение – пенсионери, държавни служители, работещи в сферата на образованието и здравеопазването, хора със забързано ежедневие и високи доходи, които видяха, че да си стоят у дома не е толкова лошо. Част от тях са превърнали носенето на маски и социалната изолация в своя религия, смятайки ги за жизненоважни. Те са убедени, че е рано да се разхлабват мерките и че това ще доведе до нова епидемична вълна. Но без реални доказателства в полза на тезата си. Само са уплашени.
Защо се стигна до ограничителните мерки е ясно – всички страни от Европа направиха горе-долу едно и също. Последвахме ги, макар че мерките в Италия бяха доста рестриктивни, а в Швеция – значително по-либерални. Но бързо стана ясно и друго – че нещата не бяха изпипани докрай. Въпреки че областните центрове бяха блокирани с КПП-та и излизането от градовете ставаше в индийска нишка, по основателна причина (скрепена с декларация), жителите на малките градове си пътуваха напред-назад из страната без ограничения. И за капак – в столицата ежедневно пристигаха стотици хора от други страни, засегнати от вируса. С две думи – само тормозиха хората. Спирането на движението би имало смисъл, ако епидемията беше локализирана, както в Ухан. (Друг е въпросът, че китайците наложиха карантината късно.) Но у нас болни от коронавирус имаше в цялата страна.
Какво отражение ще има всичко това върху обществото, доходите и икономиката – тепърва ще стане ясно. И ако в началото всички се чудеха как ще се държи коронавирусът, сега много въпроси са получили отговор. И е крайно време извънредното положение да бъде премахнато. А не замененото от „епидемични мерки“, които ще са още веднъж от същото.
Ето няколко причини, мерките напълно да отпаднат.
Смъртността не показва колко опасен е вирусът
У нас нямаше официален математически модел за развитието на епидемията и щабът така и не каза кога е започнала тя. Както и – кога ще настъпи максимумът й; колко хора ще постъпят в болници и колко ще починат. Вместо данни, получихме заплахи на килограм. Говореше се за хладилни камиони, пълни с трупове, детски площадки, превърнати в морги и други ужаси. Но нито една официална цифра. Единствените публични данни за България бяха тези на финансирания от Бил Геийтс Институт за здравна метрика и оценки, IHME (Institute for Health Metrics and Evaluation). Според тях, пикът в нашата страна е бил около 20 април, а след 20-22 май се очаква рязък спад на заболелите. Прогнозната смъртност пък е между 79 (best case) и 186 човека (worst case). Засега очакванията на IHME се сбъдват. (Странно защо ли официозът “Труд” призова “Арестувайте Бил Гейтс”.)
Към днешна дата, починалите от коронавирус у нас са 86 човека. Не казваме, че са малко, защото всяка загуба на човешки живот e тъжна и трагична. Но значението на смъртността, може да се разбере само на фона на „голямата картина“, а тя за България е между 7 и 9 хил. починали месечно. В допълнение, тази пандемия е уникална и с начина, по който беше набюдавана и измерена. Тествахме и броихме далеч по-голяма част от случаите на Covid, отколкото за други респираторни инфекции, например грип. Възможно е някои грипни епидемии, през последноите 10-15 години да са били по-смъртоносни от коронавируса.
Политика на сбърканите очаквания
Още от самото начало, данните за вирулентността бяха изключително предубедени в полза на тежките случаи. Имаше предположение, че около 80 на сто от световнотонаселение бързо ще пипне вируса. Но всъщност 15 процента е по-близо до глобалната картина, а за нас – около 4 процента. До голяма степен объркването дойде от Китай. Първоначално Пекин отричаше наличието на епидемия. Последното подобно съобщение на китайските здравни власти до СЗО е от 14 януари, 11 дни преди блокадата на Ухан. След това беше докладвана 4 процента смъртност, на базата на която бяха изградени повечето математически модели и високия коефициент на заразност около 4-5 (един болен заразява 4 – 5 здрави).
Няма доказателства, че ограничителните мерки работят
Много хора си мислят, че карантинните мерки са дали резултат. Но факт е, че преките доказателства в тази посока са оскъдни и основани предимно на моделиране (т.е. очаквания), не на опит. Много градове с различни подходи към блокирането имат сходни криви на развитие на епидемията, доколкото разликите в тестването и докладването броя на заразените позволяват смислено сравнение.
Да спрем с блокирането, за да спасим животи
Икономическите и преките здравни разходи за блокиране са огромни – колко точно не знаем, защото правителството не се е отчело, но наскоро беше споменато, че са платени 330 млн. лв. извънредно за полицаи и военни. Мерките причиниха доста смущения в здравеопазването, които ще доведат както до незабавни, така и до отложени във времето ефекти. Например, смърт поради нелекувани хронични заболявания. Но смъртността не е единственият здравен показател. Качеството на живота също е важно. Блокирането има огромно влияние върху умственото и физическо здраве, особено при хората с депресия.
Карантината не може да продължи вечно
Не може да живеем под ключ вечно. Един ден мерките ще паднат. Тогава – какво? Кутията на Пандора е отворена. Никой не мисли, че вирусът ще бъде изкоренен за месец-два. Той ще присъства сред населението и ще се разпространява по свой начин, през годините. Ще има по-тежки и по-леки години…Няма гаранции, дори вероятност – блокирането да окаже влияние върху общия брой на смъртните случаи за пет години. Животът „спасен“ сега може да бъде загубен по-късно. (И при това не е задължително – заради коронавирус. Има и други смъртоносни заболявания като инсулти, инфаркти, рак.) И не на последно място – мерките блокират икономиката. А никоя държава не е удължила живота на хората, като ги е направила по-бедни. По-скоро – обратното.

(2)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*