Храбростта е другаде

Днес е Денят на храбростта. По този повод медиите излъчват показно военно учение – скачане с парашут; спускане с въже от военен хеликоптер…стрелба по мишени; преследване на терористи…Ефектно, почти като електронна игра. Но на живо, един вид риалити.
И се питам – храбростта въпрос на актьорска игра ли е? Къде са тези смели мъже, когато пребиват и убиват възрастни хора по селата? Защо ги виждаме да правят показни операции само по телевизорите, на Гергьовденския парад? Защо в реалния живот, те заемат тилова позиция? Не, това не е храброст. Независимо, че участващите в телевизинното учение рискуват живота си. Каузата им – да покажем, че го можем пред нацията – не издържа проверката за обществена полезност. На това математиците казват необходимо, но не и достатъчно условие.
Смелост е да заложиш собствената си кожа, заради другия – по-слабия от теб или общността.
В деня на храбростта бих направила нестандартен репортаж от няколко болници в страната. Няма да интервюирам шефовете на лечебните заведения, а лекарите, медицинскте сестри, санитарите. На тях се крепи здравната система. Те рискуват себе си, с всеки пациент (заради опасността от заразяване с коронавирус). Правят го не заради 1000-та лева, които се плащат еднократно и избиратено…Някои са доброволци и не получават нищо. Те нямат нужда от ръкопляскане, а от защитни облекла, маски, тестове…Необходимостта е ежедневна.
И още – всички ние им дължим и уважение. По възможност не само по време на епидемията…Така че, честит ден на храбростта, български медици!

 

(8)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*