Фабрика за лъжи

Спомняте ли си камионите с трупове в Бергамо и залата пълна с кофчези? Те определено истеризираха мнозина и подсилиха страховете ни за опасността от ковид. Всъщност, това беше една от фалшивите новини, разпространена през редица крайно десни италиански и европейски сайтове. Снимките, които ни показаха бяха реални, но не са от сега. А от 2013, когато стотици мигранти от Северна Африка загиват в корабокрушение (едно от многото, за съжаление) близо до италианския остров Лампедуза. Телата им са натоварени във въпросните хладилни камиони и превозени през Бергамо за аутопсия и погребение в Милано. Залата с кофчезите е от Милано.

Фалшивите новини са бизнес. Някой има интерес, европейските граждани да са несигурни и уплашени и налива милиони „тъмни капитали“ в заблуждаващи реклами и дигитално съдържание, маскирано като репортаж. Дезинформациите са с различна тематика и цели – от политическа пропаганда, до непроверени факти и текстове, подхранващи конспирации и суеверия. По инерция ги определяме като „фалшиви новини“, но добре би било да направим известни разграничения.

Понятието „фалшива новина“ следва да се разбира в по-тесен смисъл, като политическа новина. Докато „невярната информация“ засяга ресори като икономика, здравеопазване, екология и др.

Фалшивата новина работи в три посоки – внушава недоверие в дадена политическа партия или личност, дезинформира или представлява откровена манипулация на фактите.

Много хора се информират от сайтове и групи в социалните мрежи, без да са сигурни дали историите, които им се предлагат са достоверни или – не. Претоварването с информация и общото неразбиране – как работи интернет от страна на голяма част от аудиторията, също допринасят за разпространяването на измамните истории. „Икономиката“ на социалните медии се подхранва от клюки от типа на „една жена каза“; емоционално въздействащи истории, сензации за известни хора и не на последно място – от това колко човека са споделили даден пост.

Има много, може би – безброй теми за лъжливи новини. И изброяването едва ли си струва. Когато обаче става въпрос за оценка на съдържанието онлайн, нещата са по-оптимистични. И цялото множество дезинформации, които циркулират, може да се сведе до няколко групи, за които трябва да внимаваме.

Капани за клинове

Това са умишлено измислени истории, на които повечето посетители ще кликнат. Публикуват се от много по-малки уебсайтовете в рубриката „любопитно“ или „без категория“ (и после се рекламират през страцица във Фейсбук, с име различно от това на медията). Така се „помпа“ трафик, необходим за увеличаване на приходите от реклами или за отчет към спонсора, ако се ползва финансово подпомагане по някаква програма. “Капаните за кликове“ използват сензационалистични заглавия и преувеличени факти, за да привлекат вниманието, обикновено за сметка на истината или точността.

Пропаганда

Дописки на политическа тема, създадени с цел умишлено подвеждане на аудиторията. Подобни истории насърчават предубедена гледна точка или конкретна политическа позиция.

У нас политическа пропаганда разпростряняват от една страна медиите, гравитиращи около БСП, но и т. нар. „проправителствени“. Обикновено мишената на левите сайтове са управляващите. Пример за подобна пропагандна информация беше истерията около африканската чума у нас, персонифицирана в личната драма на баба Дора. Чумата беше реална и възрастната жена наистина беше заразила стадото си, купувайки евтино болно животно от Турция. Медиите около БСП и лидерът на партията Корнелия Нинова твърдяха, че чума няма и че безсмислено избиват животните на хората.

Печатният орган на Столетницата се опита да яхне мъката и страховете на хората и писа, че чумата е свързана с бежанците. Сюжетът беше в две посоки. От една страна, че бежанците донесли чумта, а от друга – че управляващите избиват животни, за да изтласкат българите и да заселят Странджа с бежанци. Подобни твърдения да неверни. Но чумата беше реална. Държавата също имаше принос са положението, тъй като няма мерки, които да се спазват при внос на животни от трети страни, например – карантина на животните на границата, докато излязат резултатите от изследванията им.

Друг източник на пропаганда са т.нар. официози – „Монитор“; „24 часа“, „Труд“, възкръсналияСтандарт“ и жълтите известни още като гравитиращи около депутата от ДПС Делян Пеевски „Блиц“, „Пик“, „Уикенд“ (излиза само на хартия). Тези медии пишат главно срещу представителите на десните извънпарламентарни сили, съдии, неудобни на властта хора и доста по-малко срещу левицата.

Много често жълтите сайтове стават проводници на руска пропаганда. Например, във връзка с коронаепидемията, беше изтъкната ролята на Куба (крайно бедна, комунистическа страна) и Русия (която кацна с военен самолет и камиони с руски войници и дезинфектанти и направи демонстрации по италианските пътища). Това се случи успоредно с „партенката“ за камионите с трупове в Бергамо, за която писахме в началото. Целта на подобна невярна информация беше да се каже, че европейската солидарност е колабирала, но комунистическите страни Куба и Русия помагат на Италия.

Всъщност, много болни от Северна Италия бяха превозвани с линейки и медициски хеликоптери в Южна Германия, където бяха лекувани безплатно. Тази новина обаче някак се загуби в информационния поток у нас.

Сатира

Много сайтове публикуват пародийни новини, за да забавляват публиката. Сайтовете ясно заявяват, че съдържанието им е забавно и не претендират за достоверност. Най-популярният подобен сайт у нас е НЕ!Новините. Но има и други страници във Фейсбук, като „Психодиспансер При Д-р. Гана Гигълс“; „Генералът каза!“; „Вие сте прости и аз съм прост,……….мисирки; тулупи;……..”

Некадърна журналистика

Понякога репортери и журналисти могат да публикуват ненадеждна информация без да проверят всички факти. Това може да подведе аудиторията.

Например: „В отсъствието на министъра на финансите Владислав Горанов и на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, парламентът гласува намаляването на ДДС-то за ресторантьорите и за издателите на книги на 9%.“ От тук се разбира, че промените в закона за Данък добавена стойност (ДДС) са гласувани окончателно. Всъщност, на 22 май – предложението е гласувано на първо четене. Присъствието на министъра по време на гласуването не е задължително. Не на последно място – предложената по-ниска ставка на ДДС е за заведенията, а не само за ресторантите. От облекчените условия, ако новата ставка бъде одобрена ще се възползват ресторантите, но и – барове, дискотеки, кафетерии, закусвални и т.н.

Правилно е да се каже нещо от рода на: „Депутатите приеха на първо четене предложението на ГЕРБ и “Обединените патриоти” за намаляване на ДДС за заведенията и книгите на 9%. Това стана при знаковото отсъствие на министъра на финансите Владислав Горанов и на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.“

Предубедени / филтрирани новини

Повечето хора кликат на новини, които потвърждават гледните техните убеждения или пристрастия. Фалшивите новини свирят на тази струна. Социалните мрежи ни оказват новини реклами, за които се предполага, че ще ни харесат. В основата на това филтриране на информацията стоят нашите търсения и поведение в интернет.

Как стигнахме до тук?

За „фалшиви новини“ у нас се заговори през 2017 и то в продължение на международните събития. Година след като британците гласуваха „за“ Брекзит, а американците избраха Доналд Тръмп за президент, стана ясно, че светът има дезинформационен проблем.

Лъжливата информация не е ново явление. Преди 89-та, когато България беше комунистическа държава, имаше пропаганда. Официалната власт я представяше като положително явление. Пропагандата се грижеше за политическата коректност на новините. Имаше само една гледна точка – тази на комунистическата партия. Тя беше правилната. Нямаше място за дебат, за съмнение. Мислещите различно, бяха обявявани за „врагове на народа“. Имаше хора, които влизаха в затвора за един политически виц…

В годините след 89-та постепенно забравихме за пропагандата. Тя беше изместена от т.нар. „партиен печат“ – двата политически полюса СДС и БСП имаха свои издания „Демокрация“ и „Дума“. Често едно и също събитие изглеждаше много различно в двата вестника. И беше доста забавно да се правят сравнения…След като СДС напусна управлението, умря и вестник „Демокрация“, а с нея – и партийния печат, защото остана само един вестник – „Дума“. Последва ерата на частните телевизии…и глобалната мрежа.

Интернет създаде нов начин за публикуване, споделяне и „консумация“ на новините, с много малко регулация, както и – редакционни стандарти. Безплатното новинарско, видео и аудио съдържание, което големите електронни платформи като Google и Facebook предложиха, удари и потопи в рамките на 10-15 години бизнес модела на медиите. Накрая се оказа, че личните данни на аудиторията са действителния продукт на ИТ гигантите, а съдържанието – стръвта на кукичката за наивници. Но медиите безвъзвратно загубиха приходите си от тиражи, както и от реклами. Рекламодателите се насочиха изцяло към Google и Facebook, а за отделните информационни сайтове останаха трохите. Особено, ако се издават на език като българския, който се говори от сравнително малко хора. В този контекст, при липса на „кислород“ за правене на бизнес и наличието на интереси от страна на редица национални и чужди политически централи, да упражняват влияние върху общественото мнение у нас – се стигна до медии, собственост на фондации и агресивни бизнесмени с политически зависимости. Депутатът от ДПС Делян Пеевски се превърна в нарицателно на това явление, но той далеч не е единственият. В една или друга степен, собствениците на повечето частни медии, да прекрачвали тънката червена линия между новините и субсидираното съдържание.

Редица медии загубиха аудиторията си, качеството на новините е силно занижено, а България заема незавидното 111 място в Глобалния индекс по свобода на словото.

Единственият работещ бизнес модел за частните „печатни“ медии е продажба на доверие или достъп до съдържание, срещу заплащане. Все едно дали ще си купуваме вестник или ще плащаме абонамент за даден сайт.

Обратното – да се плаща не издателите, за да се пишат определени неща – води до рецидиви срещу свободата на словото – по-големи или по-малки. Степента зависи от спонсора – от преследване на неудобните журналисти до автоцензура. Това прави информацията едностранчива и води до отлив на читатели. Независимо дали става въпрос за американска фондация, или уговорка, скрепена с паметна бележка, писана на ръка и на коляно…Ако една идея е безспорно вярна и в интерес на обществото – тя не би следвало да се рекламира като банков кредит…с платени публикации и общи условия с дребен шрифт. 

Сайтове, на които можем да проверим фактите:

Сайт на ЕС за борба с дезинформацията: https://euvsdisinfo.eu/

AFP: https://factcheck.afp.com/

BBC Reality Check: bbc.com/news/reality-check

Channel 4 Fact Check: channel4.com/news/factcheck

Snopes: snopes.com

PolitiFact: politifact.com

Fact Check: factcheck.org

Reverse image search from Google: google.com/reverse-image-search

(11)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*