Съвременни кошмари – у нас и отвъд океана

Коронавирусът изведе на преден план нашата уязвимост. И ужаса от смърттта, която жизнерадостната либерална идеология и свръхконсуматорското ни общество, отрича.
Макар че от известно време им ръкопляскаме, у нас има проблем с агресията към медиците. Тя се подхранва много фактори – свръхочакванията на обществото, свръхпостиженията на науката, лицемерието на управляващите, които искат да скрият, че здравеопазването е недофинансирано, психическата лабилност на агресорите, ценностите на общността и т.н. Накрая на списъка може би има и една благородна лъжа.
Дори, когато пацентът е безнадеждно болен, етикетът на общуване задължава лекарите да казват, че всичко ще е наред…Причината – емоционалната стабилност на човека, в името на която се счита за уместно той да бъде „седиран“(упоен) – в пряк или преносен смисъл. А душата – какво правим с нея и за нея? Най-много да информират близките, за да се подготвят. Този, на който предстои неизвестния преход към отвъдното – няма ли право да знае? И той евентуално да се подготви. Мисля, че тази благородна лъжа, засилва пациентската арогантност и липсата на смирение пред болестта…
Внезапно връхлетелия ни страх от смъртта и отсъствието на по-дълга перспектива в съзнанието на днешния човек, се стовариха с пълната си тежест върху Америка…В началото на края на епидемията страната, иначе еталон за демокрация, е разтърсена от безредици. Поводът – смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд по време на арест в Минеаполис. В нормални обстоятелства, случилото се трябваше да предизвика мирни протести и искания за промяна на правилата при арест. Но обстоятелствата не са нормални. Американците са тервожни, несигурни, уплашени. И ситуацията, близо две седмици след трагедията, изглежда изтървана.
Протестиращите, подбуждани от опозицията, стигнаха до извода, че откриването на Америка от Христофор Колумб е демонично. И набързо изхвърлиха статуята му в морето, защото след като Колумб открил Америка, не се случило нищо хубаво на местното население. А да не говорим какви ги вършели заселниците с докараните африкански роби. За съжаление – ходът на времето няма функцията undo (англ. “отмени”; в различни комп. програми – връщане към предишната версия) и историята не може да бъде поправена със задна дата. Но има други възможности – разкаянието и прошаката.
На какво сме свидетели? От една страна – на свирепа политическа пропаганда, на която практичните американци нямаше да се вържат, ако не бяха угризенията на колективната им съвест, инфектирана от коронаепиденията. Интересно – какъв ще е изходът? Ще се качат ли потомците на заселниците и бившите роби, на самолетите – и ще се върнат ли в родните си места – Европа и Африка – като оставят страната на коренното население, индианците? Или ще изберат друго, колективно бъдеще на Америка… Единият вариант е всичко да премине и нещата да тръгнат както досега. А другият – миналото на ЮАР да се окаже бъдещето Америка, но без да се минава през апартейд.
Случващото се отвъд океана започва поразително да прилича на съня на Разколников (герой на Достоевски от „Престъпление и наказание“). Известно време след като убива лихварката и сестра й, Разколников се разболява тежко и постъпва в болница. През Страстната седмица, мъчен от температура и угризения на съвестта, той сънува, че целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, смъртоносна епидемия, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на гибел с изключение на някои твърде малобройни, избраници. Заразата води до лудост, която прави жертвите непоколебими в своите научни изводи, лични виждания и пристрастия. Цели градове и народи се зарязяват и лудеят. Хората се избиват в някаква безсмислена злоба…
А всичко е толкова просто или поне изглеждаше, преди коронавируса… Memento mori, казват римляните. Един ден няма да те има, не забравяй това. Дори цялата политикономическа пропаганда да иска да ти втълпи обратното…Ти помни, че всичко е суета и прах в очите…Според психолози начинът, по който мислим за смъртта – определя поведението ни. Тези, които мислят за смъртта са по-състрадателни и склонни да помагат, по-склонни са да спазват морални ценности. Много неща трябва тепърва да преосмисляме. А сред тях и това, че кошмарът не са другите (които евентуално могат да ни заразят с ковид)…Кошмарът, както и страхът са вътре в нас. И ние с нищо не сме по-добри или повече застраховани от американската лудост.

(4)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*