Фармакомпанията Moderna – непрозрачна дейност и куп пари

Дерик Роси, един от основателите на Moderna. Кредит: statnews.com
Дерик Роси, един от основателите на Moderna. Кредит: statnews.com

Американската компания Moderna, която стои зaд втората РНК ваксина срещу COVID-19 (първата е на Biontech/Pfeizer), до момента не е пуснала на пазара нито едно лекарство. Създадена е през 2012 като ModeRNA Therapeutics (преименувана е на Moderna през 2018), за да комерсиалиаира откритието на канадския биолог Дерик Роси, изследовател на стволовите клетки. Именно то стои в основата на РНК ваксината на Moderna срещу COVID-19, която беше одобрена в САЩ през декември и предсотои да получи разрешение за употреба в ЕС.

История на успеха и съмненията

2013 Moderna и AstraZeneca подписват 5-годишно споразумение за разработка и комерсиализация на транспортната РНК при лечението на сърдечно-съдови, матаболитни и бъбречни заболявания. В резултат, стартъпът получава от утвърдената компания 240 млн. долара. Това е една от най-скъпите сделки във фармаиндустрията отвъд океана и привлича медийното внимание. Американската преса критикува остро сделката и я нарича “непрозрачна”, тъй като не се предвижда Moderna да изнамери препарат, който да стигне до клинични проучвания.

По някаква мистериозна причина, две години след основаването си, Moderna се превръща в “еднорог“, с пазарна оценка в размер на 1 млрд. долара, с което не могат да се похвалят дори известните имена от технологичния сектор като Uber, Dropbox, Lyft.

През 2014 Moderna подписва споразумение за 125 млн. долара с американската Alexion Pharmaseuticals. Предвижда се откриване на лекарство на базата на РНК срещу синдрома на Криглер-Нейър, рядко генетично заболяване. През 2017, след като са проведени изпитания върху животни, програмата е прекратена, защото става ясно, че препаратът не е безопасен за употреба върху хора.  Въпреки липсата на резултати, през 2017, компанията е най-високо оценената в биотехнологичната индустрия на САЩ. Пазарната й капитализация е в размер на 5 млрд, долара. А все още не е пуснала нито един продукт…

Година по-рано Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс финансира Модерна с 20 млн. долара, за да търси РНК ваксина срещу ХИВ. Но засега подобно откритие не е документирано.  С времето, съмненията относно дейността на Moderna нарастват. Авторитетното научно списание Nature я сравнява с пирамидата Teranos. Приичната  –  до момента не е публикувана нито една научна статия за разработваната технология. И други издания подхващат тезата на Nature. Thrillist също пише, че въпреки колосалния капитал на Moderna, привлечен от отделни инвеститори и през борсата – липсва достоверна научна информация за разработките й.

В полезранието на медиите попада и изпълнителният директор и собственик на 9% от капитала на Moderna – френския венчър капиталист Стефан Бансел. Той има опит във фармацевтичната индустрия. Заемал е поста на изпълнителен директор на няколко големи компании, но това, което буди недоумението на пресата, е че е вписан като съавтор в над 100 ранни патента на Moderna, без да има образование в областта на биотехнологиите, или опит с РНК.

Заек от цилиндър

През януари 2020 Moderna изненадващо обяви, че разработва ваксина срещу COVID-19. (Припомняме, че СЗО и Китай признаха, че в Ухан има епидемия от коронавирус на 31 декември 2019). През март 2020, на среща в Белия дом между Доналд Тръмп и представители на фармацевтичния сектор, Бансел заявява, че до няколко месеца ще има ваксина. Американската агенция по лекарствата (FDA)  веднага одобрява клиничните проучвания на ваксината на Moderna, а компанията получава нова финансова инжекция от 483 млн. долара по линия на Фонда борба с коронавируса (Operation Warp Speed, OWS).

Акциите на Moderna се продават като “топъл хляб” на фондовата борса. А на фона на този интерес, неизвестно защо – директорите й разпродават дяловете си.

Към момента няма много подробности за технологията на базата, на която двете компании, свързвани с Бил Гейтс – Moderna и Pfeizer, са разработили ваксината си срещу коронавируса. Знае се, че синтетичен нуклеозит за модифицирана транспортна РНК се вкарва в клетките на човека. Така човешките клетки биват репрограмирани към определени имунни отговори. Концепцията е създадена през 90-те от унгарската биоложка Каталин Карико и “припомнена” през 2010  от нобеловия лауреат Дерик Роси, за който споменахме в началото. Въпреки високото отличие, технологията е била изоставена, заради множеството етични въпроси, които поставя, страничните ефекти и краткотрайното действие на лечението.

(41)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*