Добре дошли в бъдещето

Спомняте ли си 2016-та? Годината на големите промени: Брекзит, избора на Тръмп за президент на САЩ…Те бяха възможни благодарение на социланите медии фейсбук и туитър и една компания за профилиране на аудиторията – “Кеймбридж Аналитика”. Тя закупила за свои клиенти данните на няколко милиона британци и американци. По това втеме фейсбук имала по 5000 контактни точки за всеки потребител (каквото и да означава това). После, данните били обработени, а потребителите – профилирани. Приложили им тактиката на т.нр. persuasion marketing или “маркетинг на убеждаването”. (Отварям скоба – маркетингът използва два начина за убеждаване: логичен и нелогичен. Първият залага на аргументация, изтъквайки предимствата на продукта (под формата на USP или unique selling points), а вторият се цели във вашите емоции, напр. “офертата важи 24 часа”. Вторият подход, нелогичният, е по-продуктивен. И основно средство на persuasion marketing-а.)

Хората, превърнали се в мишени на кампаниите от 2016, били “убедени” да възприемат определени гледни точки. Новините (news feed), които виждали били всъщност платени фалшиви съобщеня за тълпи от емигранти и различни кадри/постове, подхранващи страховете им. (например, разпространяването на конспиратвината теория Pizzagate в САЩ, целяща дискредитиране на Демократите).  “Кеймбридж Аналитика” прекрати дейността си, след разследването на “Гардиън”, но моделът е факт…Ами, ако 2016-та е била генералната репетиция за 2020 и инфодемията около ковид, с която целокупното земно население беше облъчено? Какво ме кара да повдигна въпроса? Създаде се нов, пандемичен език и вече голяма част от думите, които употребяваме в стандартното си общуване са изпълнени с различен смисъл. Например “изолация”, “носене на маска”, “спазване на социална дистанция”, “антивакъсри”…Всъщност, епидемията роди само една нова дума – “ковид-19”. Останалото е смяна на парадигмата, обръщане на мисленето.

Споделяме данните си в интернет и рядко се замисляме какво следва. Добре е да знаем, че те се анализират и се връщат при нас като таргетирани послания, които да променят мисленето ни…Резултатите от търсенето в гугъл, се променят според интересите и местоположението ви. Например, ако търсите climate change (промените в климата), отговорите на търсчката зависят от това в коя точка на земното кълбо се намирате и какво знае тя а за вас. Фейсбук пък ви показва избирателно новини, отговарящи на харесаните страници или постове. “Персонализацията” на съдържанието устройва финансовите интереси на ИТ гигантите, които печелят от реклама. И ни създава фалшивото усещане, че и другите мислят като нас. По подобен начин се програмира поведението на отделния човек – потребител или избирател….Това е “играта на дребно”. Но има и много по-голям мащаб. Може да се променят нагласите на определени социални групи в едно общество или направо – на глобалното население. За да се програмира обществото, то първо трябва да бъде разединено и разрушено. След това събирате частиците, както пожелаете.

Примерите са много: Брекзит, изборът на Тръмп, изборите в Бразилия и Италия през 2018, протестите в Колумбия, пандемията, вълната от  недоволство през 2020, след смъртта на Джордж Флойд и т.н.

Технологиите напредват с всеки изминал ден. Таргетираните реклами, които виждате в нета говорят едно: че вашето поведение е  предсказуемо, с помощта на сложни алгоритми. Платформите знаят много на нас: какво харесваме; какво привлича вниманието ни; до къде се простират границите ни и какво трябва, за да ги прескочим…Играем срещу изкуствения интелект на суперкомпютъра на гугъл или фейсбук…И тази игра е неравностойна, защото той знае всичко за нас и използва психологията ни в свой интерес, а ние знаем твърде малко за него. Включително и специалистите от гугъл и фейсбук – никой не може със сигурност да каже – какво прави алгоритъмът, за да постигне целите си и да ни накара да купуваме повече продукти или да вярваме на платените съобщения, с които ни залива.

(12)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*