Блокираният профил на Тръмп – върховна демокрация или цензура?

“Неприемлив акт на цензура” така определи руският опозиционен лидер Алексей Навални блокирането на Тръмп от страна на Twitter. Навални, който над десетилетие критикува Путин в Русия, счита, че случилото се отвъд Океана ще развърже ръцете на Кремъл и всички подобни режими да поискат от социалните медии ограничения за свободата на словото на опозицията. Сагата с блокирания американски президент има и друг аспект. Освен заплаха за свободата на словото, тя поставя на изпитание и демокрацията. Акцентът дойде от пост във фейсбук на финансиста Владислав Пенев, съпредседател на “Зеленото движение” (част от “Демократична България”). По думите му “имаме няколко частни монопола, които са по-силни от държавата и решават кого да допуснат до смартфоните на хората и кого – не. Да, право е на частните компании да решат (бел. ред,) кой клиент да обслужват. Но когато имат значителен пазарен дял, проблемът става на обществото. Чели сте за либерализма на Волтер и неговото “не споделям мнението ти, но ще защитавам до смърт правото т да го изкажеш”, пише Пенев. 
 
“Запушването на устата” на Тръмп в социалните медии, докато все още е президент на САЩ, е не само лично унижение, но и шамар за американската демокрация. Тръмп наистина е комичен и неуместен, но въпреки това 4 години държа “ядреното куфарче” на най-могъщата световна сила. Как изведнъж стана толкова опасен, че не може да пише в Twitter?
 

Постовете на Тръмп вероятно са поводът за екшъна на Капитолия от 8 януари. Но причината е другаде и се корени в дълбокото разделение на американското общество на глобалисти и антиглобалисти. Разломът е приблизително 50 на 50. Половината от американските избиратели или малко над 70 млн. са гласували за Тръмп, а останалите малко повече над 70 млн. – за Байдън.

Проблемът с избирателите на Тръмп, след слизането му или отстраняването му от власт в “дванайсет без пет” – остава. Половината от американците са срещу глобализацията, правата на гейовете и лезбийките, напълването на страната с емигранти и безкритичността на расова основа към действията на чернокожото населелние. Най-яркият пример напоследък в тази посока е двойният стандарт в отношението към убития през май от полицията Джордж Флойд, и застреляния ветеран от военно-въздушните сили по време на нахлуването в Капитолия – Ашли Бабит. Флойд, който има криминално минало, беше произведен от Демократите и прилежащите им медии в национален герой, а на Бабит беше отказана стандартната процедура за отдване на чест при смърт на военен (сваляне на националния флаг на сградата на Конгреса наполовина). Ако се замислим – и Флойд и Бабит са нарушили закона, като не са се подчинили на полицията. И двамата са били невъоръжени. И двамата са били убити при полицейска акция. Но Флойд е чернокож мъж, а Бабит – бяла жена. Флойд е герой в пантеона на Демократите, а Бабит – престъпник. Black life’s matter или “животът на чернокожите има значение” беше мотото на простестите след смъртта на Флойд. Tова е расистки лозунг. Само животът на чернокожите ли има значение? Ако съм на мястото на Байдън, бих го преформулирала като All life’s matter или “Животът на всеки е важен”…


Карикатура на аржентинския илюстратор Ал Марген

Така че, противореията, пред които са изправени Демократите са сериозни. Те както са спечелили, така и са загубили половината от избирателите в САЩ. От своя страна, новите управляващи съвсем на са единни. Камала Харис, вторият човек след Байдън, е представител на ултралявата линия в партията. Байдън и Харис имат сериозни различия във вижданията си относно здравната система. Харис иска безплатно здравеопазване, по модела Obama Care, а Байдън e за по-умерено финансиране. Байдън мълчи и за плановете на заместничката си да изпрати през май чекове от по 2000 долара на милиони американци. Но, ако това стане – ще предизвика много въпроси и подозрения за купен вот.

Ейбрахъм Линкълн, шестият американси президент казва, че може да лъжеш целия народ за известно време, може да лъжеш част от народа през цялото време, но не и целия народ през цялото време. Така де, времето свърши.

(31)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*