Очакванията бяха, че идването на власт на демократите в САЩ, ще затопли трансатлантическите отношения. Грешка. Нещата не вървят по плана. Белият дом като че ли е разочарован от ЕС. Когато новата администрация се опитваше да попритисне Китай, ЕС подписа търговско споразумение, в което не се споменава нищо за правата на човека. Единствената цел е продажба на повече немски автомобили и маталообработващи машини на Пекин. По същия начин Меркел флиртува с Путин, макар че той става все по-авторитарен. На фона на ареста и присъдата срещу опозиционния лидер Алексей Навални, говорителят на ЕС по външната политика, отиде в Москва и не отвори дума за политическия терор. Единна реакция на Запада? Забравете.
И това е само началото. Ще става по-напечено. Има няколко причини: първо, все по-меркантилният ЕС, воден от Германия, е решен да постави на първо място собствените си икономически интереси. На практика това означава Европа да прави възможно най-много бизнес с Русия и Китай, въпреки възраженията на Вашингтон. (Въпросът за руския газ в Европа, Северен поток и т.н. е следващия разлом е отношенията между Америка и ЕС.)
Брюксел говори много как иска да създаде външна политика, но изглежда евробюрократите нямат идея от какво да се състои тя, освен износ на колкото се може повече от всичко, за да се запази жива икономиката на Германия.
На второ място ЕС затвърждава проеткционизма, с акцент върху националните шампиони. Блокът предприе кръстоносен поход срещу най-успешната част от американската икономика, технологичните гиганти, с поредица от глоби, заплахи и ограничения, предназначени да контролират печалбите им. ЕС планира да популяризира авиокосмическата индустрия на континента, което означава шамар за Boeing. И след като Тesla е безспорният лидер при електромобилите, Брюксел прави всичко възможно, за да запази си за за европейските автомобилни гиганти. Трудно е да се предвиди какво ще предприеме администрацията на Байдън. Но най-вероятно – ще отвърне на удара.
И накрая, голямата идея на президента Байдън е планът за зелена енергия, предвиждащ големи държавни инвестиции за енергията от възобновяеми източници. В тази посока отива и ЕС, като по-голямата част от фонда за възстановяване на европейската икономика от коронавируса (750 млрд. евро) е предназначен за същото. Няма как и ЕС и САЩ да станат световни лидери в зелената енергия. Конфликтът кой да доминира над индустрита, в крайна сметка ще раздели още повече двете страни.
Президентът Байдън може да се чувства политически близък до хора като Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Но ако ЕС просто продължава да му създава проблем след проблем, разривът ще продължи да расте.
Leave a Reply