Какво ни казват различните COVID тестове

Увеличава се броят на ваксините срещу Covid, но успоредно с това тестването остава ключов инструмент за овладяване на пандемията. И ако през 2020 предизвикателството беше да се разработят и увеличат доставките на тестове за SARS-CoV-2, сега медиците използват наличните изследвания по-често и по нови начини. Целта, разбира се, е да помогнат връщането ни към нормален живот. Тестовете показват – къде има нови огнища на SARS-CoV-2, идентифицират варианти, които представляват по-голям риск, измерват имунитета на хората срещу коронавируса.

1. Какви тестове за SARS-CoV-2 им до момента?
Има два основни типа. Първият са т. нар. „диагностични“. Те доказват наличието на вируса у даден човек. Към тази група спадат бързият антигенен лабораторен тест и PCR тестът. За целта се взема секрет от носната и/или устната кухина. Другата група изследвания доказват наличието на имунитет след преболедуване или ваксинация. Това са тестове за антитела, за които е необходимо вземането на кръв.

2. Как тестовете откриват активни инфекции?
Златният стандарт по отношение на точността е PCR тестът. Това изследване се превърна във водеща тема в общественото обсъждане миналата година. Основният проблем беше свързан с недостига им и трудността да се определи разпространението на вируса. PCR тестовете търсят частици от нуклеиновите киселини на вируса или неговия генетичен материал в проба от секрети. Макар да са изключително специфични, PCR тестовете могат да се разработят в рамките на няколко дни, при появата на новооткрита модификация на вируса. Което е голям успех за определяне на разпространението му.

3. Какви са недостатъците на PCR тестовете?
PCR тестовете включват сложен производствен процес, наречен верижна реакция на полимеразна обратна транскрипция (RT-PCR), който мултиплицира генетичния материал на вируса, за да бъде открито и най-малкото количество от него (РНК) в организма. И това е едино от неудобствата – PSR тестът е прекалено чувствителен и може да улови количество от вируса, което реално няма да доведе до заразяване на околните. Липсата на лаборатотно оборудване, реактиви, лаборанти или лабораторни лекари може да ограничи достъпността на изследването. Бързите лабораторни антигенни тестове също изследват тампон във секрет, най-често от носа. Но някои проучвания предполагат, че този подход улавя по-малко случаи. Резултатите от бързите тестове се получават за 30 минути или по-малко.  Лабораториите често използват механизирани системи, като например тази на Roche Holding AG. Провеждането PCR теста отнема няколко часа и при оптимални обстоятелства, апаратурата може да прави с хиляди тестове на ден. (В някои случаи резултатите се бавят с дни, защото пробите се транспортират, или защото се изисква да се запълни пълния капацитет на оборудването, с цел оптимално използване на консумативите. Тук възниква и опасността от замърсяване на пробите, при липса на добри лабораторни практики или – увреждането им поради дългото съхранение.)

PCR лабораторното оборудване в Тракийския университет и УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“
PCR лабораторното оборудване в Тракийския университет и УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“

4. Да разчитаме ли само на тестовете, за откриване на случаи?
Не. Като се има предвид логистиката за събиране на PCR проби и изпращането им в лаборатории, много от които са претоварени, хората чакат резултатите си от няколко дни до над седмица. Това е твърде дълго може да доведе до разпространение на вируса, преди тествания да получи симптоми. За да се прекъснат веригите на предаване, инфектираните трябва да бъдат идентифицирани бързо и рано, да се изолират от другите, а медицинските власти да поставят под карантина тези, които наскоро са били в контакт със заразени. И тук на помощ идват бързите тестове. Те се предлагат под различни варианти, като най-популярните и широко достъпни лабораторни бързи тестове са са RT- LAMP и инструментът за генно редактиране Crispr.

5. Има ли по-елементарен начин за диагностика?
Да. Все повече се възприемат по-евтини и по-достъпни инструменти, наречени бързи антигенни тестове за домашна употреба. Много от тях са подобни на домашните тестове за бременност: течна проба се поставя върху реактивна повърхност. Комплектът струва под 5 долара. Включва тампон, разтвор и малка пластмасово петри, съдържащо антитела, подобни на тези, които имунната ни система би активирала срещу SARS-CoV-2. Тестваният взема проба от носа или гърлото си, потапя я в разтвора и поставя няколко капки в петрито. Ако е заразен, антителата ще се свържат с протеините на вируса от пробата. Ще се появи линия на пластмасовото петри, или някаква друга индикация, означаваща инфекция – в зависимост от теста.

Бърз лабораторен антигенен тест
Бърз лабораторен тест

6. Точни ли са бързите антигенни тестове?
В началото на пандемията бързите тестове получиха лоша репутация, тъй като версиите, които се появиха на пазара, се оказаха много ненадеждни. С течение на времето бяха пуснати и много по-точни версии. И макар че не са чувствителни, колкото PCR-тестове, те компенсират с бързина и достъпност. В пилотно проучване в Ливърпул, Англия в края на 2020, бързите антигенни тестове установиха близо 900 души, които не са знаели, че имат коронавирусна инфекция и нямаше да бъдат изследвани. Сравнени с PCR , бързите тестове дават фалшиво положителни резултати, какзват критиците. Но от друга страна, ранното откриване, позволява самоизолация и проследяване на контакти, което иначе не биха се случило. Важно е да има постоянство при изследването. Ако един тест не успее да хване инфекцията, едва ли другите тестове ще допуснат същата грешка.

7. Лошо ли тестът да е чувствителен?
Има какво да се желае по отношение на чувствителността. PCR тестовете са толкова чувствителни, че понякога изкарват заразени хора, които са се възстановили – и които имат толкова малко вирус, че не са заразни. Счита се, че бързите антигенни тестове за лабораторна употреба, са по-надеждни при идентифицирането на заразни, с оглед пациентите да не бъдат изолирани по-дълго, от необходимото.

8. Ами вариантите? Как да ги следим?
Тъй като вирусът постоянно мутира, лекарите следят за нови опасни варианти, да речем – по-инфекциозни, като английския, южноафриканския и бразилския. За целта вземат проби от заразени хора и се проследява последователността на генома на целия вирус или поне на протеиновия шип, който му придава вид на короната. Това е скъпо и отнема много време. Като пряк път вирусолозите използват други техники, например – PCR тестове, които са леко променени, за да идентифицират специфични мутации. Това помага да се получи по-бърза и пълна картина – какви вирусни щамове има в даден регион, въпреки че е важно част от резултатите да се потвърдят с генетично секвениране.

9. Как работят тестовете за антитела?
Имунната система на човек, заразен или ваксиниран срещу даден вирус, произвежда антитела. Те са създадени специално, като ключове за определена ключалка. Закачат се и неутрализират голяма част от протеините на вируса. Антителата могат да останат с месеци – или дори години в някои случаи. За тестват антителата, учените създават в лаборатория копия на протеини, които действат естествено върху определен вирус, или ги купуват от доставчик. Ако човек вече се е преболедувал или е бил ваксиниран срещу вируса, кръвта му съдържа антитела, които се закачат върху въпросните протеини от теста. За да бъдат полезни, тестовете трябва да са много специфични, така че положителен резултат не се предизвиква от антитела с подобна форма, които някога са се борили, да речем, с близък, но не същия коронавирус, който причинява обикновена настинка.

10. Защо тестовете за антитела са важни?
За да сложим край на пандемията, трябва да изградим колективен имунитет. Не е ясно колко дълго трае защитата срещу повторна инфекция със SARS-CoV-2 или колко дълго ще продължи имунитетът от ваксините срещу Covid, особено при новите вирусни варианти. Най-ранните тестове за антитела показваха дали човекът има някаква защита срещу вируса. Новите версии определят количествено нивото на антителата – при ново тестване, могат да покажат дали нивата спадат. Тестовете за антитела са мощен инструмент, който може да покаже на учени и политици какво е географското разпространене на вируса. На тази база, става ясно – кои мерки за обществено здраве са работили и кои – не. А за хора, които никога не са се тествали за вируса, но смятат, че може да са го прекарали, изследването на антителата, дава информация дали имат защита – ако не са ваксинирани.

11. Какви са недостатъците?
Учените все още проучват какво ниво на антитела е необходимо, за да се счита, че смезащитени срещу бъдеща инфекция с SARS-CoV-2 . Не е ясно и колко Т-лимфоцити, друго оръжие в имунната ни система, могат да осигурят защита, ако нивата на антителата спаднат. Картината ще се изясни, защото тестовете за откриване на Т-клетки срещу коронавируса, започват да стават все по-широко достъпни.

Писано за BloombergTV.

(17)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*