Тоалетната – наистина ли заслужава нашето внимание?

Вече 2 века, една от най-хвалените социални придобивки е санитарната инфраструктура или тоалетната. През 2007 читателите на British Medical Journal определят санитарната революция като „най-важният за здравето ни етап от 1840 “. През 2018 Atlas Obscura, глобална общост на пътешествениците,  пише, че  канализацията е „най-прекрасното изобретение от ежедневието ни“.

Във всичко това има огромна доза истина. Невидимата мрежа от тоалетни, тръби и пречиствателни станции, позволява на много от нас да живеят по-дълго и по-здравословно в растящите, без да миришат, градове. За всичко това трябва да сме благодарни на  хората, които поддържат инфраструктурата. Но също, не трябва да забравяме, че макар и съществена ВиК мрежата, създадена преди повече от 100 години, не отговаря на предизвикателствата на 21-ви век.

Ако си смените тоалетната с такава с нисък дебит, например, едно домакинство може да намали потреблението на вода в жилищата с около 52 куб.м. годишно. Тоалетните, разработени във време, когато не е имало опасения за недостига на вода, произвеждат много отпадъчни води. Силният воден поток е от основно значение за функционирането на канализацията. Някои градове периодично промиват застоялите си канализации с вода и ги третират с химикали, за да не миришат.

Вътре в канализацията съвременните боклуци като влажни кърпички, презервативи и др. се смесват с маслата и мазнините, изхвърляни от веригите за бързо хранене, закусвалние и фабриките от хранителната промишленост и образуват чудовищни ​​мазнини, които блокират тръбите. Много по-стари канализационни системи включват и дъждовната вода към сместа – избор, направен от оригиналните викториански канализационни плановици, отчасти защото би било по-евтино да се изгради единична канализация, а също и защото дъждовната вода спомогна за изплакването на боклука, който е в тръбите. Когато през 20-ти век в градовете се добавят пречиствателни станции за отпадъчни води, се приема, че по време на обилни валежи канализацията ще прелива. Целта е излишната вода да не претовари процесите в централата.

Пречиствателните станции се основават на технология, разработена в началото на 20-ти век, която не елиминира част от днешните битови и промишлени химикали. Често те излизат от инсталацията, заедно с други с течни или твърди продукти, често се вливат във водни пътища и се разпространяват по полета. Добавянето на нови етапи третиране за отстраняване на тези замърсители е лукс, който много общини не могат да си позволят.

ВиК системите са уязвими към изменението на климата, особено при повишаване на морското равнище и големи бури. В ЕС комуналните услуги за водоснабдяване и отпадни води достигат до 40% от енергийния бюджет на общините.

Според Световната здравна организация и Съвместната програма за мониторинг на водоснабдяването, канализацията и хигиената на Unicef, повече от половината от населението на света няма това, което е известно като „безопасно управлявана ВиК система“, което означава, че техните канализационни отпадъци никога не стигат до надеждно третиране. Много от по-бедни градове, включително у нас, са инсталирали конвенционални пречиствателни станции за отпадъчни води, но те отказват в рамките на няколко години, поради липса на оперативно финансиране, доставки, опит или постоянна мощност. Проучване от WaterAid през 2019 установи, че 95% от изследваните пречиствателни станции за отпадъчни води в Мексико и 80% в Гана не работят. В Индия повече от половината работят слабо или много слабо.

Иновативни компании предлагат нови начини за подход към общинската санитарна инфраструктура. Сред тях са различни видове канализации, които функционират с много по-малко вода, като използват налягане или вакуум. „Опростените“ версии на гравитационните канализации са по-тесни и по-дълбоко вкопани, което ги прави по-лесни и по-евтини за инсталиране.

Там, където не може да се построи канализацията има варианти за инсталации с контейнери, които компостират човешките отпадъци в тор. Подземните резервоари и ями също могат да осигурят безопасна и устойчива възможност; вграждането на услугата в модела е ключово, тъй като неизвестен брой септични ями в България са остарели и не се поддръжат, което води до замърсяване с патогени и хранителни вещества.

Пандемията от коронавирус вкара екзотичната идея за събиране на здравни данни от тоалетната и канализацията. През последните две десетилетия, развитие получава епидемиологичното наблюдение на отпадъчните води, но кризата с Covid-19 ускори нещата. Тъй като заразените хора отделят SARS-CoV-2 в изпражненията си, канализацията може да служи като вид обединена проба, допълвайки другите видове здравни данни, като клинични тестове и да покаже тенденциите за инфекция в общността. Много експерти предлагат програми за наблюдение на общностите за много заболявания или прояви – от сезонен грип до злоупотреба с наркотици.

(16)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*