Американският президентът Джо Байдън и група депутати от демократическата и републиканската пария, обсъдиха алтернативни начини за финансиране на инфраструктурните разходи, предложени от Белия дом в края на март.
Предвижса се по-малко увеличение на ставката на корпоративния данък, в размер на 2% или 3%, съответно до 23% или 25%.
Припомняме, че администрацията на новия президент предлага да се повиши ставката на корпоративния данък на 28% от 21%, заедно с увеличаване на данъците върху чуждестранните приходи на американските компании, за да се покрият разходите за предложението на Байдън за инфраструктура от 2.3 трлн. долара.
Защо Байдън реши да инвестира в инфраструктура?
С предложения американски план за работа, президентът Джо Байдън се стреми да предприеме най-голямото разширяване на инфраструктурата от десетилетия. Но не само на физически, а и на определението, на самия термин.
Така той рискува да подкопае обществената подкрепа за програмите, които предлага. Чрез подвеждането на голям брой правителствени проекти под общия знаменател на „инфраструктурните разходи“ администрацията на Байдън се надява да увеличи обществената подкрепа.
Но само малка част от предложението на администрацията ще бъде посветена на проекти, които изконно се обозначават като инфраструктура – пътища, релси, летища, водни системи и т.н. Вместо това по-голямата част от парите ще отидат за други форми на инвестиции в публичния сектор. Разбира се, това не е едно и също.
Определяща характеристика на съвременните капиталистически икономики е т.нар. “ефект на преливане”. Или начинът, по който една инвестиция увеличава привличането на други такива. По същество, ефектите на преливане правят инвестициите по-привлекателни, отколкото биха били в противен случай.
Изграждането на нова фабрика, например, създава търсене на жилища за работниците. Гъстото населените региони, предпоставят строителство на търговските обекти и т.н.
Инфраструктурата е инвестиция, която усилва т.нар. “ефекти на разпространение”. И затова не е необходимо да се финансира с публични средства. При най-популярните категории публични разходи за инфраструктура, възвръщаемостта от ефектите на преливане е толкова голяма, че разходите могат да бъдат възстановени от потребителските такси. Каналите, железниците, които свързваха различни американски щати по време на Индустриалната революция, бяха финансирани предимно от богати индустриалци. Не от местните власти или федералното правителство.
Други видове обществена инфраструктура, като масовия транспорт, имат смесена репутация до голяма степен, защото разходите им обикновено не могат да бъдат възстановени с такси. Но този вид инвестиции имат друг вид ефект на разпространение: те стимулират обществено полезни инвестиции от частния сектор. Огромните инвестиции от частния сектор в централните бизнес квартали, които са от решаващо значение за просперитета на цели градски региони, могат да се разглеждат като ефект на разпространение на разходите за обществен транспорт.
Предложението на Байдън и ефектите на разпространение
Ремонтът на застаряващите пътища и мостове на Америка очевидно е важен, при условие че средствата са добре разпределени. Финансирането на тази част от предложението с увеличаване на акциза върху горивата, ще повиши отчетността.
Разходите за широколентови услуги в селските райони са по-трудни за защита от класическата инфраструктура. Държавните и местните правителства не са склонни да субсидират такива инвестиции, защото ефектите на преливане са леки. Подобни програми се финансират като трансферни разходи към селските райони, а не като значимо разширяване на инфраструктурата. Разходите може да са оправдани. Високоскоростният интернет се превръща в основна необходимост, но аргументът е по-скоро социален – осигуряване на достъп до децата в съвременната икономика, независимо къде живеят.
Максимата „всичко е инфраструктура“ не издържа критика и по отношение на разходите за поддръжка. Това не са еднократни проекти, а такива, насочени към семейства, грижещи се за децата или възрастните си роднини. Защитниците на администрацията твърдят, че публичните разходи ще повишат производителността на домакинствата, които са били принудени да напуснат работа.
Но има и друга възможност. Да предположим, че вместо да предостави повече услуги, правителството просто би дало еквивалентна сума в брой на онези семейства, които се борят с променената действителност.
Някои семейства биха избрали да използват тези средства, за да покрият разходите за частни грижи, позволявайки на член на семейството да работи повече извън дома.
Leave a Reply