България е основна входна точка на сухопътния трафик на хероин и мигранти в ЕС

Пазарът на незаконни мигранти в Западните Балкани струва най-малко 50 милиона евро годишно, пише “Дойче веле”. Често по същите маршрути се трафикират и наркотици, търди медията.  Хероинът навлиза в Западните Балкани от Турция през България и в по-малка степен от Гърция, а канабисът се произвежда основно в Албания и Северна Македония. От тук следва, че нашата страна е основна входна точка за незаконното навлизане на мигранти, през българо-турската граница. Пандемията oт COVID-19 не засяга бизнеса с мигранти и наркотици в региона, сочи още разследването.

Въпреки че тази сума е далеч под средната стойност на незаконната печалба, създадена по време на хуманитарната криза от 2015, тя показва, че има  активен пазар за контрабанда на мигранти в региона, който е против усилията за затваряне на „балканския път“ . Това се посочва в новия доклад на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност (GI-TOC), който предоставя подробна картина на цените и маршрутите за наркотици и мигранти, пренасяни контрабандно през региона на Западните Балкани, и хвърля светлина върху размера на печалбите, генерирани от пране на пари.

Престъпление по време на пандемия

Изглежда пандемията на COVID-19 не е възпрепятствала значително тези незаконни дейности. И доказателството за това е, че през 2020 не спря натискът от мигрантите и търсещите убежище върху границите на региона, които искат на всяка цена да напуснат разрушените от войната райони и да отидат със семействата си в някоя от европейските държави. Рискован и опасен е пътят, по който мигрантите преминават в опит да прекосят десетки граници, преди да достигнат крайната си дестинация. Понякога има съобщения за грабежи и сбивания в лагери, както и че мигранти от Афганистан и Мароко, употребяват или пренасят наркотици. Жените, особено тези, които пътуват сами, са обект на изнасилване или са принудени да плащат за пътуването си със сексуални услуги. Все повече се съобщава за отчаяни мигранти, които стават жертви на трафик на хора, включително просия, дребни престъпления, принудителен труд и сексуална експлоатация.

„На някои граници, като например между Босна и Херцеговина и Хърватия, полицията и граничната охрана имат репутация на жестоко отношение, включително за побой над мигранти, като са хващани и за вземане на парите и вещите им. Кражбата също е риск. Както отбелязва хуманитарен работник в Северна Македония, „много често контрабандистите взимат всички пари от бежанците и след това ги оставят на пътя или на някоя планинска пътека, така че мигрантите да не могат да се ориентират къде се намират“.

“Има дори съобщения за изнудване и отвличане “, се казва в доклада. В него се отбелязва, че някои мигранти наричат Северна Македония „Мафидония“ поради нейната престъпна репутация – не само за това, което са извършили македонски граждани, но и заради контрабандистите от Близкия Изток и Северна Африка. Повечето мигранти и търсещи убежище влизат в Западните Балкани от Гърция или около Гевгелия в Северна Македония, или близо до Какавия и Капщица в Албания.

Според доклада, оценката на пазара за контрабанда на мигранти на южната граница на Западните Балкани варира от 11,8 до 17,7 милиона евро на границата между Гърция и Северна Македония и от 7,5 до 11,5 милиона евро между Гърция и Албания. Общо през 2020 г. може да се изчисли, че бизнесът от контрабанда на мигранти в основните входни точки към Западните Балкани на границите между Гърция и съседните Северна Македония и Албания е в диапазона от 19,5 до 29 милиона евро. Смята се, че миналата година печалбата на пазара за контрабанда на мигранти в региона варира от 33,7 до 50,6 милиона евро. Според полицията, от януари до септември 2020 г. граничните власти са предотвратили близо 25 000 опита на мигранти да влязат незаконно в Северна Македония от Гърция.

Границите са рехави и за наркотиците

Маршрутите за мигранти често са пътища, по които се движат и наркотиците. В доклада се казва, че шестте страни от Западните Балкани остават основен транзитен регион за канабис и хероин и, все по-често, кокаин и синтетични наркотици. Последните открития показват как се внасят наркотиците в региона: съхраняват се (обикновено в близост до логистични центрове), нарязват се, пакетират се и се разпространяват до по-отдалечени пазари. Като цяло канабисът пътува на изток от Албания, докато хероинът се движи на запад от Турция, преминавайки през Северна Македония и Косово, преди да бъде транспортиран до Западна и Централна Европа.

Канабисът от Албания се търгува в няколко посоки. Част от него се изпраща с кораби в Италия. Шестмесечният канабис от Албания струва между 1800 и 2000 евро в Италия. Друг популярен търговски път минава на юг през Охрид и Битоля в Северна Македония до Гърция. Канабисът също се пренася контрабандно от Албания до Гърция с лодки или през планините. След преминаване на границата от Албания до Северна Македония цената на един килограм канабис се увеличава с 10% до 2000 – 2200 евро. Канабисът, отглеждан на закрито в Албания, има по-висока концентрация и качество на TХК (активно съединение, тетрахидроканабинол) от този, отглеждан на открито, което означава, че килограм може да се продава в Гърция за около 2800 евро и за 3200 евро в Италия, се посочва в доклада.

Част от канабиса, произведен в Северна Македония, достига до Прешевската долина. Цената на едро на един килограм канабис нараства от около 2000 евро в Северна Македония до между 2200 и 2400 евро в Прешевската долина. След като канабисът достигне Белград, цената на едро за килограм е между 2000 и 2500 евро, което е наравно с активните наркопазари в Централна и Западна Европа. Смята се, че всяка година през Югоизточна Европа преминават около 60 до 65 тона хероин.

Що се отнася до хероина, той навлиза в Западните Балкани от Турция през България и в по-малка степен от Гърция. Цената на едро на килограм хероин в Турция се оценява на около 10 000 до 13 000 евро. Основната входна точка за хероин в Северна Македония е посочена в района около Делчево. Този маршрут минава през Кочани, Щип и Велес, а оттам на север до Скопие. В тези региони килограм хероин се продава на едро за 12 000 до 15 000 евро за килограм.

„Търговците, контрабандистите, както и тези, които перат пари, са привлечени от местата, където има нисък риск от минаване през границите, за бизнеса и банковите системи. „Повечето от „подземните“ транзакции не биха били възможни без те да имат сътрудници“, се казва в доклада, който разглежда „горещите точки” за пране на пари. В него се посочва, че нелегалните доходи се генерират в региони, където едновременно се перат и парите, а престъпните групи в Западните Балкани също генерират големи печалби (най-вече от трафик на наркотици) извън тези региони.

(12)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*