Миналия месец потребител на TikTok даде новo описание на общоприетото отношение към работата. “Много хора реагират на отровната работна среда, като я “напуснат безушмно”. Не се отказваш от работата си директно, а от идеята да се справиш с нея”, обяснява потребителят.
До тук – нищо ново. Предишните поколения са измислили мързелуването, социалното безделие, прехвърлянето на топката към колегите и верижнaтa смяна на работата. Ръководителите обвиняват служителите, че не се отнасят сериозно и че имат “претенции”. Но пропускат въпроса – кое води до (тихото) напускане?
Как действаме, ако не сме щастливи?
Има два варианта за реакция, ако не сме удовлетворени (независимо от кого или какво): напускане или изразяване на мнение. Ако не сте доволни от работата си, от брака си или от държавата си, можете да решите да ги напуснете, или да се възползвате от правото си да говорите и да искате подобрения. По време на предишната иконимическа криза от 2009-2011, Бойко Борисов, тогава премиер на страната, посъветва студентите, които искат работа, да отидат да пасат овцете. Той не искаше да им даде право да кажат какво не е наред в държавата. Загубили надежда, че ще бъдат чути и че ще се има подобрения, много млади българи напуснаха страната. Повърхностно погледнато – коя възможност ще изберете (да изкажете несъгласието си или да напуснете), зависи от вашата лоялност. Но има и патова ситуация – какво правят хората, когато не могат да рискуват да се изкажат, но и не могат да си позволят да си тръгнат.
В САЩ мениджмънтът се е превърнал в наука. През 80-те и 90-те изследователита Майкъл Уайтхей и Уилям Купър проучват как хората реагират на неудовлетвореността от работата. Освен напускането и изразяването на мнение, има и друга реакция, казват те. Наричат я пренебрежение. “Пренебрежението може да се прояви чрез полагане на по-малко усилия”, пишат те, или “прекарване на по-малко време на работа”.
Кога идва пренебрежението?
Предупредителните знаци за “тихото напускане” са видими половин година преди хората да започнат да пренебрегват работата си. Игнорирането е норма, когато хората се чувстват неудовлетворени или когато са убедени, че от тях не зависи нищо, че гласът им не се чува и когато са загубили надежда за промяна. Иначе казано, загубата на интерес към работата върви успоредно със загубата на доверие в мениджмънта. А работодателите често нарушат неписаните (и законовите) очаквания – как трябва да се отнасят към служителите.
През 2021 започна вълна от оставки, която беше наречена “голямото напускане”. Много хора напуснаха токсичните компании. Част от тези, които не можеха да си позволят за подадт оставка, избраха пренебрежението. Ако няколко души в един екип тихомълком напускат, вероятно мениджърът е част от проблема. Ако няколко екипа тихомълком напускат, може би е време лидерите да се погледнат в огледалото.
Тихото напускане не е признак за индивидуален мързел, а симптом на организационна дисфункция. Правенето на минимума е често срещан отговор на арогантни шефове, глупава работа и ниско заплащане. Когато не се чувстват мотивирани, хората в крайна сметка спират да се интересуват.
Лицемерието на “лоялните” служители
Чували ли сте израза: “Правя нещата колкото да не ме притесняват и да не ме уволнят.” Съответният служител на пръв поглед е “лоялен” и “е съгласен” във всичко с мениджмънта, но дава минимума. Такива хора могат да не сменят работата си и 20 години. Между тях и работодателя има негласна уговорка – малко срещу малко.
При наличието на уважително отношение, смислена работа и справедливо заплащане, хората са готови да направят нещо повече.
Когато ги третират като боклуци, възлагат им безсмислена работа и плащат мизерно, мениджърите трябва да щастливи, ако изобщо са намерили служители.
Тихото напускане и психологията на минимализма
(22)
