Неспешната помощ се заплаща, категорична е юристката Мария Шаркова. Което ни напомня за една шега, че сиренето е с пари. Разбира се, тук сиренето е метафора. Всъщност говорим за здравето. Донякъде сме съгласни с Шаркова. Въпросът е колко пъти трябва да си платим за едно и също – един, два? Или колкото ни кажат? В интервю за OFFNews тя обяснява Закона за здравето в частта “спещна помощ”. По думите й, ако не ви докарат с ленейка, а вие отидете на лекар на собствен ход, може да ви поискат да си платите – независимо дали имате или нямате осигуровки, т.е. дали сте си платили предварително минимума здравни услуги, договорени между Лекарския съюз и Касата. Ако сте на умиране – тогава е друг въпрос. Законът ви фаворизира и вие можете да се лекувате…един вид безплатно. Всъщност сте си платили всичко, в аванс.
Което отвежда към друг анекдот – че българското здравеопазване работи с две диагнози. Първата е – нищо ти няма. Втората – защо си чакал досега? Иначе казано – пациентът или е здрав, или е в насипно състояние. Средно положение няма. Или всъщност има, но то попада в зоната на здрача на здравеопазването. Звучи абсурдно, но затова пък е законно. Законодателят и неговите тробадури не си задават редица логични въпроси, например – може ли пациентът сам да прецени състоянието си, сиреч – да определи нуждае ли се от спешна помощ, или – не? В някои случаи и лекарите не могат да кажат от prima vista дали някой е спешен. И назначават изследвания… Например – остра болка в сърцето…Инфаркт? Или паник-атака. Може да олекнете с около 1000 лв. (ако ги имате), за да стане ясно. Ако сте с инфаркт, ще ви приемат в болница, но няма да ви върнат парите за изследванията. Болницата ще си пусне същите изследвания още веднъж и по клинична пътека… И ще вземе двойно за същото… Вие няма как да разберете, а и Касата не се интересува от вас в качеството ви на пацнент. Тя само се разплаща за клиничните пътеки, с вашите пари. Подобна практика – да се вземат два пъти пари “на частно” и по Каса за една дейност е незаконна, но често срещана, поради липсата на контрол. Ако сте с паник-атака, а не с инфаркт – олеквате с 1000 лв.. и отивате на психиатър….По Здравна каса.
Накратко, пациентът у нас винаги си плаща. Често – повече от веднъж. Който може с пари, а който – не пак си “плаща”, но – със здравето или с живота си. А поговорката, че здраве с пари не се купува, вече е морално остаряла.
