Тревожни въпроси повдига разследването на Валя Ахчиева “Търговия със смърт”.
В рамките на два епизода тя доказва, че една и съща опаковка скъпо струващо онколекарство се влива два пъти на двама пациенти в две различни болници у нас. А между първата и втрората болница, фармакомпания направила опит да продаде опаковката в Холандия, но Европейската верификационна система показала, че препаратът вече е използван в България.
От двете болниците твърдят, че са влели лекарството – всеки на своя пацинет. Това обаче е невъзможно. Единият, а може би и двамата не са получили нищо…
Разследванео на Ахчиева завършва с изявление на анонимен източник, според който схемата се върти в болниците. Болничният персоал краде скъпото лекрарство, влива на пациента кой знае каво и после продава препарата, казва източникът. Да, да , ама надали…
Първо, цитостатиците (така се наричат още онколекарствата), дори да се крадат от болничния персонал не може да се препродадат през интернет на потенциален пациент, защото са много скъпи и са обект на регулация. Продават се само на болници, чрез диструбутор на лекарства. Накратко – в схемата участва задължително фармацевтичен склад. Още повече – няма как един дистрибутор да продаде два пъти една и съща опаковка на две различни болници, без да се усети. Та нали след първата продажба е ясно, че опаковката не е на разположние. Опаквките от даден продукт са под брой в склада. Всеки склад работи със софтуер за управление на продажбите. Ако една опаковка е продадена, тя се вади от наличностите. В този ред на мисли, няма как без умисъл да продадеш два пъти една и съща опаковка на две болници.
Не на последно място – за да се случва това безнаказано – някой опъва чадър. Трудно е да се покрие мрежа от много лекари, сестри и фармацевти, разпръснати в десетки болници. Но е лесно да се засенчи една-две фирми.
Какво точно се случва – може да кажат само разследващите органи, но вариантите са няколко.
Възможно ли е лекарството да не се краде в болниците, а да се фалшифицира от дистрибуторите? Така могат да се получат няколко опаковки ментета, копие на ориналната. Тогава болниците нямат вина. Но пък официалният вносител на продукта, който следи пазара и търпи загуби, би следвало да се усети.
Но може да се случва и друго: първата болница по веригата (тази, след която продуктът е препродаден) да върти схемата заедно с фармацевтичния склад. Вариантите пак са няколко: лекарството може да е изписано на пациент, но да не е приложено, да речем – защото неговият случай не предполага подобна терапия. Така свободното количество скъпоструващ медикамент се връща към склада и се препродава на друго лечебно заведение. При това положение става дума за източване на Здравната каса, т.е. за кражба на обществени средства.
Другият вариант е чудовищен и предполага пациент с раково заболяване в първата болница по веригата да е получил физиологичен разтвор, вместо такъв с лекарство…Неприложената опаковка отново попада във фармацевтичния склад и се продава на друга болница. Тука вече става въпрос както за източване на касата, така и за увреждане на здравето (а може би и живото на човек) с цел забогатяване. Подобна схема обаче не може да фунционира на нивото на оператвиния персонал – лекари, сестри, фармцевти (които разтварят лекарствата). Ако се случва нещо такова, то е възможно само по нареждане на мениджмънта на лечебното заведение и с участието на фармацевтичния склад.
