Тревожни въпроси повдига разследването на Валя Ахчиева “Търговия със смърт”.
В рамките на два епизода тя доказва, че една и съща опаковка скъпо струващо онколекарство се влива два пъти на двама пациенти в две различни болници у нас. А между първата и втората болница, фармакомпания прави опит да продаде опаковката в Холандия, но Европейската верификационна система показала, че препаратът вече е използван в България.
От двете болниците твърдят, че са влели лекарството – всеки на своя пацинет. Това обаче е невъзможно. Единият, а може би и двамата не са получили нищо…
Разследванео на Ахчиева завършва с изявление на анонимен източник, според който схемата се върти в болниците. Болничният персоал краде скъпото лекрарство, влива на пациента кой знае каво и после продава препарата, казва източникът. Това обаче няма как да се случи…
Първо, цитостатиците (така се наричат още онколекарствата), дори да се крадат от болничния персонал не могат да се препродадат през интернет на потенциален пациент, защото са много скъпи, никак не са безобидни, отпускат се безплатно за болните, с протокол. Продават се само на болници, чрез диструбутор на лекарства или се изнасят. Накратко – в схемата участва задължително фармацевтичен склад. При това, няма как един дистрибутор да продаде два пъти една и съща опаковка на две различни болници, без да се усети. Та нали след първата продажба е ясно, че опаковката не е на разположние. Опаквките от даден продукт са под брой в склада. Всеки склад работи със софтуер за управление на продажбите. Ако една опаковка е продадена, тя се вади от наличностите. В този ред на мисли, не може без умисъл да продадеш два пъти една и съща опаковка на две болници.
Не на последно място – за да се случва това безнаказано – някой опъва чадър. Трудно е да се покрие мрежа от лекари, сестри и фармацевти, разпръснати в десетки болници, а и мениджмънтът на всяко здравно заведение ще забележи, ако се краде в такъв голям размер. Но е лесно да се засенчи една-две фирми, включително – болничната управа, която злоупотребява с парите на Здравната каса.
Какво точно се случва – може да кажат само разследващите органи, но вариантите са няколко.
Възможно ли е лекарството да не се краде в болниците, а да се фалшифицира от дистрибуторите? Така могат да се получат няколко опаковки ментета, копие на ориналната. Тогава болниците нямат вина. Но пък официалният вносител на продукта, който следи пазара и търпи загуби, би следвало да забележи.
Но може да се случва и друго: първата болница по веригата (тази, след която продуктът е препродаден) да върти схемата заедно с фармацевтичния склад. Вариантите пак са няколко: лекарството може да е изписано на пациент, но да не е приложено, да речем – защото има придружаващи заболявания. Така свободното количество скъпоструващ медикамент се връща към склада и се препродава на друго лечебно заведение. При това положение става дума за източване на Здравната каса, т.е. за кражба на обществени средства.
Другият вариант е чудовищен и предполага пациент с раково заболяване в първата болница по веригата да е получил физиологичен разтвор, вместо такъв с лекарство…Неприложената опаковка отново попада във фармацевтичния склад и се продава на друга болница. Тука вече става въпрос както за източване на Касата, така и за увреждане на здравето (а може би и живото на човек) с цел забогатяване. Подобна схема обаче не може да фунционира на нивото на оператвиния персонал – лекари, сестри, фармцевти (които разтварят лекарствата). Ако се случва нещо такова, то става със знанието на мениджмънта на лечебното заведение и с участието на фармацевтичния склад.
