Отклоняват ли се онколекарства у нас? (обновена)

Тревожни въпроси повдига разследването на Валя Ахчиева “Търговия със смърт”.

В рамките на два епизода тя доказва, че една и съща опаковка скъпо струващо лекарство за онкоболни се влива два пъти на двама пациенти в две различни болници у нас. А междувременно фармакомпания прави безуспешен опит да продаде същата опаковка в Холандия. Европейската верификационна система засича, че препаратът вече е използван в България и холандците се отказват от сделката.

От двете болниците твърдят, че са влели лекарството – всеки на своя пацинет. Това обаче е невъзможно. Единият, а може би и двамата не са получили нищо…

Разследванео на Ахчиева завършва с изявление на анонимен източник, според който схемата се върти в болниците. Болничният персоал краде скъпото лекрарство, влива на пациента кой знае каво и после продава препарата, казва източникът. Това обаче е малко вероятно…

Лекарствата за болни от рак се прилагат в болнични условия и се отпускат безплатно за пациента. Болниците заплащат за тях, а после Здравната каса им покрива разходите. Тези препарати имат много сериозни странични ефекти и не могат да се използват за лечение на друго заболяване, доста скъпи са и не са достъпни в аптечната мрежа. Така че, в схемата участва задължително фармацевтичен склад и евентулано – болници.

Не е възможно дистрибутор да продаде два пъти една и съща опаковка на две различни болници, без да се усети. Та нали след първата продажба е ясно, че опаковката не е на разположние. Опаквките от даден продукт са под брой в склада. Всеки склад работи със софтуер за управление на продажбите. Ако една опаковка е продадена, тя се вади от наличностите. В този ред на мисли, не може без умисъл да продадеш два пъти една и съща опаковка на две болници.

Какво точно се случва – могат да кажат само разследващите органи, а вариантите са няколко.

  • Възможно ли е лекарството да не се краде в болниците, а да се фалшифицира от дистрибуторите? Така могат да се получат няколко опаковки ментета, копие на ориналната. Тогава болниците нямат вина. Но пък официалният вносител на продукта, който следи пазара и търпи загуби, би следвало да забележи.
  • Но може да се случва и друго: първата болница по веригата (тази, след която продуктът е препродаден) да върти схемата заедно с фармацевтичния склад. Вариантите пак са няколко: лекарството може да е изписано на пациент, но да не е приложено, да речем – защото има придружаващи заболявания. Така свободното количество скъпоструващ медикамент се връща към склада и се препродава на друго лечебно заведение. При това положение става дума за източване на Здравната каса, т.е. за кражба на обществени средства.
  • Другият вариант е чудовищен и предполага пациент с раково заболяване от първата болница по веригата да е получил физиологичен разтвор, вместо такъв с лекарство…Неприложената опаковка се връща във фармацевтичния склад и се продава на друга болница. Тука вече става въпрос както за източване на Касата, така и за увреждане на здравето (а може би и живота) на човек с цел забогатяване. Подобна схема обаче може да фунционира само след договорка между мениджмънта на лечебното заведение и фармацевтичния склад.

Фалшифицират ли се онколекарства у нас?

(71)