Кой и как подава информация за починал, издирван от Интерпол, преминавал инкогнито границата ни?

Смъртта на Ангел Христов, от Братя Галеви повдига много въпроси. От това как и колко пъти може да се преминава българската граница с подправени документи, до питането кой и как подава информация в регистрите за починало лице.

В журналистическо разследване Валя Ахчиева търси обяснение – защо лекарят, издал смъртния акт на Христов, не е подал своевременно информация в НЗИС. Това няма как да се случи, защото както стана ясно – Христов не е бил пациент на болницата, а е починал у дома.

Далеч по-интересно е – защо частната болница от Дупница е поела случай, който не е в нейните компетенции. Защо са изпратили лекар от Дупница в село Ресилово? И защо са издали смъртен акт на починало лице, което не е техен пациент?

При смърт у дома, близките следва да се обадят на спешния номер 112. И дори да звъннат в болница, от там е редно да им обяснят, че не могат да поемат случая. От 112 изпращат Спешна помощ и полиция на мястото, където е починалият. Прави се оглед за насилствена смърт и идентификация на тялото. Медиците от Спешното вземат личната карта (без значение дали е изтекла, или – не) и откарват трупа в Съдебна медицина. Смъртният акт се издава от Спешна помощ, а не от специално повикан лекар. Ако няма данни за насилствена смърт и не се налага аутопсия, както и ако представените лични документи са на починалия, роднините могат да организират погребението, като избраната от тях траурна агенция вземе тялото от моргата.    

Как болниците подават информация в НЗИС за починалите пациенти?

Болниците ежедневно подават много данни в НЗИС, сред които т.нар. движение на болните. В него се вписват изписаните, постъпилите, ражданията, преведените и починалите пациенти. В разследването си Валя Ахчиева пита – защо частната болница в Дупница не е изпратила данни в регистъра на НЗОК за смъртта на Христов. От там не й отговарят. Даже се стига до грозна сценка, при която служители на лечебното заведение ругаят и блъскат журналистката и оператора й.

Истината обаче  е, че при положение, че издирваният от 2012 с червена бюлетина на Интерпол, Христов  не в лежал в частната болница, от там няма как да го докладват като починал, защото той не е пациент на лечебното заведение и няма как да влезе в движението на болните. Друг е въпросът – защо лекар на болницата е ходил в дома на Христов в село Ресилово да констатира смъртта и е издал смъртния акт? По принцип, той няма как да идентифицира починалия, а само удостоверява смъртта. Чисто хипотетично, при тази ситуация, починалият може да не е Христов, а друг човек. И при положение, че  Христов е влязъл поне веднъж, а може и повече пъти през нашата граница с подправени документи, това би било възможно. Но тези подозрения отпаднаха, тъй като съдебно-медицинската експертиза установи, че Христов действително е починал.

Кой и как подава информация за починал, издирван от Интерпол, преминавал инкогнито границата ни?

(7)