Кесарювото – кесарю

Българин би ром, защото нямали равни права. Грозната случка стана повод за няколко кампании, една от които международна, а организаторът й – правозащитна организация, отупа праха от името си.

Случаен или не, инцидентът даде повод за много коментари, а един колега, стигна до там, че заговори за “бели джихадисти“. В статията си, ги нарича още православни християни, защото си татуирали кръстове и защото са българи. Изрежда какво мразят.

Ефектно, емоционално и напълно политкоректно. Обаче има доста пролуки в подобна набързо сглобена теза. Първо, не всички бели българи, са православни християни, както и обратно – не всички православни християни са бели българи. Сред българите има протестанти, католици, мюсюлмани, индуисти, както и не малкко атеисти, а още и религиозно непросветени.

Освен това християнството и в частност православието, забранява татуирането. Няма татуирани православни свещеници, нито монаси. И оттук, тези, които си татуират кръстове, не правят това защото са православни. Няма как да си ревностен последовател на определено учение, ако не спазваш основните принципи.

Православието не подбужда към омраза или агресия. Тъкмо обратното – Бог е любов и правилното отношение към другия, в междуличностната сфера, от гледна точка на християнството трябва да е през любовта, а не през разума, т.е. не бива да разсъждаваме дали другият заслужава нашата любов и дали е достатъчно добър за нея, а да прощаваме, да оказваме помощ, доколкото можем и т.н.

Свещаната война или “джихад” е понятие от исляма, не от християнството и следователно внушението, че част от белите българи православни християни са джихадисти, е невярно, а даже – манипулатвино. Така се насаждат негативни нагласи в обществото – в случая към православните.

Приравняването, пък, между национализъм и джихад в статията, по линията на татуировки с образаите на Левски и Ботев, също е неправилно и твърде елементарно. Подобни татуировки са безвкусица, но не и национализъм, нито пък джихад.

Въобще, статията е твърде емоционална, твърде ядовита, а авторът й сякаш стои в агресивна поза със заплашително размахан пръст на други, които също проявяват агресия. За съжаление, гневното писане по обществено значими теми, само повишава температурата на обществените страсти и – следователно – на разделението и объркването, но не посочва изход. Вероятно, един аналитичен подход би бил по-удачен.

И понеже заговорихме за религия – да припомним – отдайте кесаювото кесарю и Божието – Богу. Като махнем религията, която няма общо тук, защото за съжаление ние съвременниците сме все по-слабо религиозни и затова – затънали в агресия, проблеми и мъдрувания, да погледнем светските неуредици у нас.

Факт е, че българските граждани от ромски и български етнически произход имат различни права в държавата България. Определено, ако българин пътува без билет в градския транспорт и го “хване” контрола, ще бъде глобен. Ако не си плаща сметките за ток и вода, комуналните дружества ще го осъдят. Освен това, ако си построи къща на терен, който не е негова собственост, и за който няма отстъпено право на строеж, или каквито и да е документи, издадени от общинските власти, постройката ще бъде премахната и той ще трябва да си плати разноските по мероприятието. Ако е ром, във всички тези ситуации, ще “мине метър”.

Това, което напоследък ми прави впечатление, е и различното третиране на криминалните деяния. Не оправдавам агресията, въпреки различните й обяснения, например,социални. Считам, че полицията си е свършила работата, като е арестувала нападателя, бил момчето от ромски произход. Но и друго ми прави впечатление – че този случай привлече повече медийно внимание, отколкото издевателствата над възрастни хора от страна на криминално проявени граждани от въпросната етническа група. Една от жертвите – възрастна жена от Видин почина.

Страхувам се, че с оглед на предизботната обстановка, някой има интерес от създаване на разделение в обществото и медиите се хващат на въдицата. А всъщност, проблемът е другаде – държавата е абдикирала от функциите си да се бори с престъпността, както и да интегрира ромите, като ги образова и им осигури възможност да изкарват честно прехраната си.

(135)