Наистина ли Европа избира да изчезне?

Автор: Гуидо Мелоти, Институт “Гейтстоун“.

Според последните данни, публикувани от Националния статистически институт в Италия, 2016-та е минала под звъна на погребалните камбани. Новородените за миналата година в Ботуша с с около 12 хил. по-малко, отколкото през 2015-та или 474 хил. спрямо 486 хил. Това е исторически спад, отбелазват от статистиката. За миналата година броят на починалите в Италия е 608 хил., а това са почти 4 града с размерите на Ферара или салерно.

Демографскаа илюзия се крепи само на потока от имигранти – около 135 хил.

Понякога за Италия се говори че е лабораторията на Европа: накъдето тръгне Италия, натам поема и по-голяма част от континента, особено държавите в централната и южната му част.
През 1995-та, най-гоелмият проиводител на бебешки храни в Италия „Плазмон“ (Plasmon), се свързал с бившия директор на националната стаистика и професор в университета „Сапиенца“ (La Sapienza), по повод намаляващия брой на новородените. Запитали го какво да направят, за да не претърпят загуби. Малко по-късно „Плазмон“ започнаха да произвеждат диетични храни за възрастни.
Една година по-късно, географско проучване кое е най-уединеното място в Европа, ни шокира с новината, че то се намира не в Лапландия, а в слънчева Испания, на 2 часа път от столицата Мадрид. Местността се казва Молина де Арагон. В този случай обезлюдяването не е следтвие от тежките климатични условия, както може да се твърди за руската степ или гористите северни райони, а е резултат от демографската криза.
Доклад на Националният стистически институт на Испания обяснява защо Иберийския полуостров стана болното място на Европа: Испания губи по 72-ма жители всеки ден; а новородените са с 20 процента по-малко, спрямо предишните две десетилетия.
Демографите са поставили линията, след която Испания няма бъдеще: това е времето, когато 30 процента от населението на страната ще бъде над 65 години. В някои рейони раждаемостта достига до 1 дете, родено от 1 жена. Вече смъртността е по-голяма от раждаемостта.
През 2050-та Испания ще бъде обезлюдена, с предимно застаряващо и неженено население. Според прогнозите страната ще загуби около 5.3 млн. Души или 11 процента от населението си. След 28 години в Испания ще има и с около 1.7 млн. По-малко деца, отколкото сега. А това означава, че в дългосрочен план нама да има икономически растеж и просперитет и страната ще загуби международното си значение.

Алехандро Ларумбе, директор на Фондацията за възстановяване на демографията, показва данни за редица испански провинции, които вече са загубили голяма част от населението си.
На този фон, ислямският свят се превърна в демографско пердизвикателство за обезлюдяващата се Европа. Турският президент Реджеп Ердоган наскоро призова турските семейства в Европа да раждат поне по 5 деца „защото вие се бъдещето на Европа“. По странен начин това изявление повтаря това, което президентът на Алжир Хуари Бумедин, беше казал през 1974-та: „Утробите на нашите жени ще ни извоюват победата“. Те целят да завладеят Европа демографски, не посредтвом терор и засега успяват.

Когато бяха публикувани статистическите данни за Италия и Испания, едно заглавие на сайта „Християнството днес“ привлече вниманието ни: „Ислямът ще стане най-разпространената световна религия до 2070-та“.
Причините според статията са в две посоки – празните катедрали в Западна Европа ( за щастие в източноправославния свят не е така) и нашествитео на исляма; на второ място – демографското самоубийство на Стария континент и липсата на адекватно решение на многобройните проблеми, които ни връхлетяха през последните 3 години вълна от мигранти и тероризъм.
Нито едно общество, което се радва на икономически просперитет и изобилие , до сега не е спряло да ражда деца. Имиграционната вълна от мюсюлманския свят е симптом, а не причината за упадъка на Европа.

Жителите на един „здрав“ континент, които разбират бъдещето поне на елементарно ниво– да отгледат поколение – никога не биха позволили на мигранти от чужбина да си ограждата територии в мултикултурните квартали на европейските градове, където да действат законите на шериата, напълно несъвместими с местните.

Преди време един английски писател запита „защо не бяха поканени работници от останалите страни на Европа, които срещат икономически трудности или страдат от високи нива на безработица? Такива страни са Португалия, Италия, Гърция. Стерилната Европа обаче беше убедена, че гражданските свободи могат да бъдат разменна монета в една сделка срещу временен мир. Всичко изглежда въпрос на догворка, защото всичко е временно. Целият континент е пълен със застаряващи хора, които се отдават на наивните илюзии на „интернационализма“ и повтарят, че на всички конфликти може да бъде намерено мирно решение. Европейската култура е пацифистка. Тя демонизира войната и издига в култ доволството и удосбтвото.“

Демогарфското самоубийство на Европа ще нанесе и сериозни последствия върху сигурността на обществото. С остаряването на европейците, демокрацията ще бъде застрашена. Благосъстоянието и преразпределението на благата, което държава прави, зависи от работещите млади, които плащат данъци и попълват социалните фондове. Какво ще стане, ако застаряващото мнозинство започне да си гласува все повече и повече блага, за сметка на малкия брой работещи млади?
Ще бъде застрашена националната сигурност. Днес Европа (Германия и Франция) отказва да плаща за НАТО. Исканията на застаряващите вече имат приоритет пред разходите за отбрана. Страните, които не харчат за отбрана, ще станат уязвими за тези, които харчат.

Наскоро американският конграсмен Стийв Кинг каза: „Не можете да си възродите цивилизацията с децата на другите народи“. Разбира се, с изказването си привлече онзи ожеточен огън, пердназначен за казващите очевидни, но неудоби истини (като Джордано Бруно или Галилео Галилей)

Упадъкът е избор, не е съдба. Има още време, ако европейците не искат да изчезнат, но не много.

(7)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*