Ще си премерят ли силите САЩ и Иран на сирийска територия?

Конвой на американски части до сирийско-турската граница, 29 април, 2017.

Самопровъзгласилят се халифат „Ислямска държава“ в Източна Сирия е заобиколен от армии на най-могъщите държави в света, които напредват по няколко фронта. Излишно е да споменаваме, че съотношението е в полза на международните сили. Проблемът пред генщабовете им във Вашингтон, Москва, Техеран, а още – Дамаск и Анкара, далеч не е предстоящото стълкновение с джихадистите.

Основният въпрос е – „какво следва?“ Когато ислямистките милиции бъдат избити или изтласкани, кой ще поеме „положението“?

За втори път през последните 20 години САЩ са напът да повторят една и съща стратегическа грешка:  да победят един враг в Близкия изток, само за да се изправят срещу друг.

А големият печеливш от тази ситуация  е Иран. През 2003-та Съединените щати нахлуха в Ирак и свалиха дългогодишния съперник на Иран, Садам Хюсеин. На негово място дойде доста по-приемливото шиитско правителство.

В по-близко време, Башар Асад, съюзникът на Иран в Сирия, оцеля въпреки 6-годишната гражданска война, по време на която американските правителствени ръководители нееднократно са казвали, че трябва да си върви. Армията му, заедно с милициите, които се ползват с подкрепата на Техеран, навлиза в териториите, държани от „Ислямска държава“ и влиза в своеобразно „състезание“ с подкрепяните от САЩ сили кой пръв ще прогони ислямистите.

Да не подценяваме и възможността, че зоните, освободени от американските части, могат да се присъединят към Асад. Това не беше проблем за Доналд Тръмп по време на кандидатпрезидентската му кампания. Предизборно той обеща да смаже „Ислямска държава“, без САЩ да влиза в по-мащабна война. А за целта мислеше да си сътрудничи с Русия, другият основен съюзник на на Асад. Миналата седмица, пред Съвета за сътрудничеств в Персийския залив, обаче Тръмп каза нещо, което може да му създаде проблем: той обеща на съюзниците на Съединените щати в региона, че ще намали влиянието на Иран. Ще му е доста трудно да удържи на думата си, що се отнася до Сирия.

ИЗЛИШНИ ГРИЖИ

По време на предшественика на Тъмп, Барак Обама, САЩ загуби предимството в Близкия изток, което имаше горе-долу от края на Студената война, а Русия си осигури така желаната военна база на Средиземно море. Може ли САЩ да направи нещо съществено по отношение на Иран в Сирия, при положение, че Иран е по-заинтересован? Със сигурност Иран няма да се изтегли току-така. От друга страна, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, стават все по-враждебно настроени към Иран.

А това означава, че запазването на шиитските правителства в Багдат и Дамаск се превръща в първостепенна задача. Коридорът през тези държави позволява на Иран да доставя оръжия на фронта „Хизбула“ в Ливан, ключов инструмент от иранската сфера на влияние, който също се сражава на страната на Асад. „Ислямска държава“ в Източна Сирия блокира този маршрут. Ако подкрепяните от САЩ сили изтласкат ислямистите от тази територия, положението няма да се промени.

Към днешна дата изглежда, че кюрдските бойци, които са подкрепяни и обучавани от американските части, ще превземат столицата на джихадистите Рака. Друга неизвестна е в какви отношения ще са въпросните местни „правителства“ с това на Асад, което засега очаква да поеме управлението на страната.

Дамаск наскоро заяви, че борбата на кюрдите срещу „ислямска държава“ е справедлива, с което подаде маслиненото клонче на мира на кюрдите.  Те пък казаха, че са готови да преговарят с него за автономия. Според изказване на Абдсалам Али, лидерът на лявата „Партия демократичен съюз“ (ПДС), направено в Москва, подкрепяните от Турция и страните от Персийския залив опозиционери, са „радикални ислямисти, по-лоши и от „Ислямска държава“. До тук, става ясно, че някои от регионалните съюзници на САЩ, заявяват готовност да се кооперират с лагера, в който е Иран. Друг въпрос – ще последват ли и останалите примера им и на каква подкрепа на място могат да разчитат американците.

 

ИМА ЛИ ОПАСНОСТ ОТ СБЛЪСЪК?

Ако Асад напредне към Рака, едва ли САЩ ще направят същото. Техният съюзник, кюрдите, ще бъдат изправени пред друга заплаха – Турция. Страната има военни части на сирийска територия и е твърдо против каквато и да е форма на кюрдска автономия. И не само: на 25-ти април, когато турски изтребители атакуваха позициите на кюрдските бунтовници, САЩ бяха принудени да изпратят войници, за да пазят единия им съюзник от другия. По-на юг се намират силите на Асад, Русия и Иран, които засега няе покзват белези на разногласия. Те са водещи във войната срещу „Ислямска държава“.

Сега те се придвижват към Диарезор, град на 140 км. югоизточно от Рака, който е под контрола на джихадистите от 2015-та и е стратегически за достъпа към границата с Ирак. Директен сблъсък между американските и иранските позиции не е прецедент: и се е случвал именно близо до границата с Ирак.  На 18-ти мяй американски изтребители бомбардираха конвой на армията на Асад. Според Пентагона, те се намирали в района на американския тренировъчен лагер в Атанаф (до границата с Йордания и Ирак), където американски инструктори подготвят бунтовниците, които се бият срещу Асад и не се подчинили на заповед да спрат.

 

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

До сега САЩ не са водили официални разговори с Асад. Удатите до Атанаф, са в отговор на директна заплаха. Впечатленията са, че американците не са търсили сблъсък. Въпреки това отношението на САЩ към конфликта в Сирия, претърпя промяна, след като Доналд Тръмп влезе в Овалния кабинет. Преди месец той нареди удари срещу военно летище на Асад. Целта беше да накаже сирийския режим за химическата атака в Ханшейхун, за която беше обвинен.

В подобна ситуация, Обама не би предприел веонни действия. Въпреки кратката акция, основния приоритет на Щетите в Сирия остава победата над „Ислямска държава“.

Разбира се това не е кой знае колко амбициозна цел, но ще върне имиджа на САЩ на военна сила и ще спечели широко одобрение. От друга страна, удържането на победа над ислямистите, не е дългосрочна цел. От изказването на Тръмп през миналата седмица пред лидерите на арабските страни стана ясно, че основната заплаха за сигурността на региона е Иран. Мнението му беше подкрепено от Израел.

Има още един фактор: Русия. За политиците в Москва, САЩ и партньорите им дестабилизират Сирия, а колицията им срещу Иран е лишена от здрав разум. „Едва ли някой си мисли, че Иран ще напусне региона и в частност – Сирия“, каза наскоро зам-министърът на външните работи на Федерацията, Михаил Богданов, който отговаря за Близкия изток. „Иран може да изчезне само, ако някой има магическа пръчка“. А преди посещението на Тръмп в Риад, на което той направи категорични изказвания срещу Техеран,  Богданов предложи Русия да посредничи за подобряване на диалога между САЩ и Иран.

 

(6)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*