Има три популярни обяснения за слабото представяне на жените в управлението: (1) те не са способни; (2) те не се интересуват; (3) те се интересуват и са способни, но не могат да преодолеят стъкления таван – невидимата кариерна бариера, основана на предразсъдъчни стереотипи, която им пречи да стигнат до властта. Консерваторите и шовинистите са склонни да подкрепят първото; либералите и феминистките предпочитат третото; а тези, които са някъде по средата, обикновено са привлечени от второто. Но всички те пропускат цялостната картина.
Според мен основната причина за неравномерното съотношение между половете в мениджмънта е нашата неспособност да разграничим увереността от компетентността. Често ги бъркаме и погрешно вярваме, че мъжете са по-добри лидери от жените. С други думи, когато става въпрос за лидерство, единственото предимство, което мъжете имат пред жените, е арогантността – обикновено маскирана като харизма или чар. Арогатността в повечето случаи погрешно се възприема като лидерски потенциал и се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените.
Това е в съответствие с констатацията, че групите имат естествена склонност да избират за лидери егоцентрични, прекалено самоуверени и нарцистични личности. Фройд твърди, че психологическият процес на лидерството възниква, защото последователите са заменили собствените си нарцистични наклонности с тези на лидера. А любовта им към лидера е прикрита форма на любов към себе си или заместител на неспособността им да обичат себе си. „Нарцисизмът на друг човек“, казва той, „има голяма привлекателност за онези, които са се отказали от част от своя собствен… сякаш им завиждаме, че поддържат блажено състояние на ума.“
Истината е, че мъжете са склонни да мислят, че са много по-умни от жените. Но арогантността и прекалената самоувереност са обратно пропорционални на лидерските качества – способността да се изграждат и поддържат високопроизводителни екипи или да се вдъхновяват последователите да отложат своите егоистични планове, заради общия интерес. Всъщност, независимо от сферата спорт, политика или бизнес, най-добрите лидери са скромни – и независимо дали това качество е вродено или придобито, скромността е много по-често срещана черта при жените, отколкото при мъжете.
Например, жените превъзхождат мъжете по емоционална интелигентност, която е в основата на скромното поведение.
Парадоксално е, че същите психологически характеристики, които позволяват на мъжете да се изкачат на върха на корпоративната или политическата стълбица, всъщност са отговорни за тяхното падение. С други думи, това, което е необходимо, за да получиш работата, не само е различно от това, което е необходимо, за да я вършиш добре, но е точно обратното. В резултат, твърде много некомпетентни мъже са повишени на мениджърски позиции, за сметка на по-компетентните си колеги.
Не е изненадващо, че митичният образ на „лидера“ въплъщава много от характеристиките, които често се срещат при личностните разстройства, като нарцисизъм (Стив Джобс, Доналд Тръмп, Илон Мъск), психопатия (Владимир Путин, Сталин), хистриония (Ричард Брансън или Стив Балмър) или макиавелизъм (почти всеки политик на високо ниво).
Всъщност повечето лидери както в политиката, така и в бизнеса се провалят. Винаги е било така: по-голямата част от нациите, компаниите, обществата и организациите са управлявани лошо, в една или друга степен. И това е видно от приходите им, рейтингите на одобрение или влиянието, което оказват върху гражданите и служителите. Доброто лидерство е изключение, а не правило.
Затова ми се струва малко странно, че голяма част от неотдавнашния дебат за насърчаването на жените да „се включат“ в управлението, се фокусира върху това как ги накараме да възприемат повече от дисфункционалните лидерски черти. Да, често избираме подобни лидери – но трябва ли да е така?
Сега има убедителни научни доказателства за тезата, че жените са по-склонни да възприемат по-ефективни стратегии за лидерство от мъжете. Проучване на Harvard University от 2013 сочи, че жените мениджъри са по-склонни да предизвикват уважение и гордост у своите подчинени, да комуникират ефективно визията си, да овластяват и наставляват екипите си и да подхождат към решаването на проблеми по по-гъвкав и творчески начин (всички характеристики на „трансформационното лидерство“), както и да възнаграждават справедливо своите подчинени. За разлика от тях, мъжете мениджъри статистически по-рядко създават връзки или контакти със своите подчинени и са относително по-неумели в награждаването им за действителните им постижения.
Защо най-често лидери стават некомпетентните мъже?
(31)
