Приемете от самото начало, че някои разговори трябва да бъдат повърхностни и това е нормално. Не сте на празнична сбирка с родата, за да водите дълбоки, смислени разговори. Дори да искате – вероятно няма да се получи, когато къщата е препълнена и се опитвате да приготвите закуска или се стремите да се уверите, че всички са щастливи и че имат това, от което се нуждаят. Второ, почти сигурно е, че някой от поканените ще каже нещо, което може да ви раздразни. Бъдете подготвени. Трето, няма как да поправите десетилетната семейна дисфункция с едно събиране, веднъж в годината.
Важно е да приемете нещата такива, каквито са, а не да си мислите, че са каквито биха могли. Не ме разбирайте погрешно: всички ние дълбоко в себе си знаем какви бихме искали да бъдат отношенията ни с роднините. Но реалността е друга.
Може да изкарате наистина добре по празниците с близките си, както всички останали. Но трябва да сте наясно с едно: да заобикаляте „слона в стаята“. Има негласна уговорка, която звучи така: “Няма да повдигаме този въпрос, защото се опитваме да се съберем. Има подходящо време и място.“ От друга страна, условието ви пречи да бъдете истински. Но благородната неискреност е по-добрият вариант от скандал, нали?
И още нещо обмислете внимателно ситуацията и хората, с които ще прекарате известно време, за да не бъдете изненадани. Знаете ли, че в съда няма изненади? Всяка от страните познават фактите на отсрещната. Това се прави, за да се елиминират емоциите и да се излагат логични аргументи. Няма нищо по-неприятно от изненадите. В своите 95% изненадите или начинът, по който се поднасят, са неприятни за този, който не е подготвен. Затова – без изненади и без негативни емоции! Дори ви съветвам да си направите списък:
- Коя тема няма да засягате? Да речем – политика, религия, разводът ви, проблемите с децата. Бъдете наясно, че някой от присъстващите неминуемо ще започне да говори по вашата чувствителна тема, с пълното убеждение, че е прав и че трябва да наложи мнението си. Ако се опитате да спорите – ще съсипете празника. Но може да зачетете мнението на отсрещния, без да се съгласявате, което вече е висш пилотаж. Подберете думите си по начин, който ще ви ангажира с разговора и ще запази спокойствието ви, вместо да се впуснете в спор, който оставя лош спомен за дълго. Ако някой започне да изказва подкрепа към управляващите, на фона на многохилядните протести за оставка на кабинета, които подкрепяте лично, може да кажете: „Разбирам, че за теб е важно………..“ На мястото на многоточието сложете категорията, за която говорите, а не конкретното им мнение. Да речем, вместо да кажете „Разбирам, че за теб е важно да подкрепиш правителството“, кажете: „Разбирам, че политиката е важна за теб“ или „Разбирам, че сигурността е важна за теб“. Когато спрете да се борите за детайлите и пренесете темата в по-общ план, напрежението спада. Най-вероятно другият ще започне да отстъпва. Всеки обича да бъде изслушан, признат, разбран и не на последно място – защитен. По-добре е елегантно да заобиколите спора и да допринесете за укрепване на връзките с роднините, отколкото да се впуснете в препирня, от която ще имате само щети. Може да приложите същата стратегия и по отношение на непоисканите съвети. Много хора не одобряват това, което порасналото им дете прави в една или друга сфера на живота си. Искат да помогнат, но не знаят как и започват да дават съвети. Ако се опитате да ги отблъснете, да се оплачете от поведението им или да им кажете да не ви се бъркат, ще стане по-зле.
- Поставете граници на околните. Например, ако някой ви пита кога смятате да сключите брак с приятеля или приятелката си или защо закъснявате с децата, спокойно може да кажете „Няма да обсъждам това.“ Или „Обещах си по тези празници да не мисля за …..“ и назовете чувствителната за вас тема. Не се притеснявайте да повторите отказа. Така показвате, че няма да позволите да се навлиза в личното ви пространство. Отговаряйте стратегически, с неутрални изрази. Те са най-добрите ви приятели, когато знаете, че стоите до някой, който иска да ви дразни или да се докопа до ваша лична информация и после да я разнася. Неутралните изрази са тези, с които отсрещният не може да направи нищо: „Разбирам.“ „Интересно.“ „Благодаря, че го сподели.“ „Наясно съм“. „Благодаря ти.“
- Знаете ли кои са хората, които най-вероятно ще се опитат да ви провокират? Най-често това са пасивно-агресивни роднини, които не знаят как да си служат с езика и очакват да им четете мислите. По-добре им е да се чувстват жертва и да обвиняват някого. Започнете отговора си с „Като че ли искаш да кажеш още нещо.“ „Звучи сякаш има нещо повече от това“; „Сякаш има друго, което не казваш“; „Добре ли си?“; „Всичко наред ли е?“
- Бъдете наясно с вашите времеви граници – колко време ще отделите на сбирката? За вечерята? Или за уикенда? Трябва да имате предварителен план и да го следвате.
- Измислете си „бягства“. Под „бягства“ разбирам не само физически изход: ако еди-кой си прекрачи границите и започне да ме обижда ще стана и ще си тръгна, но и малки спасителни прекъсвания. Например, ако нещата тръгнат на зле, преди да се оттегля, ще се опитам да туширам обстановката, като отида до тоалетната или като изляза да се поразходя. Кажете нещо от рода на: „Отивам да се разходя. Иска ли някой да дойде с мен?“ Хванете човека, който харесвате най-много, и излезте на кратка разходка, вместо да се окажете изненадани, притиснати или в разговор, за който не сте подготвени, защото не сте мислили по темата.
- Направете си план за действие: добре е да сте наясно със семейната динамика, за да знаете къде са тесните места. Хората, които предприемат дълги пътувания или участват в маратони – винаги проучват пътя. Начертайте го. Трябва да знаете къде отивате. Трябва да знаете къде са пит стоповете. Изморително е, образно казано – да карате 10 часа без почивка. Трябва да знаете къде отивате и къде можете да спрете, за да си починете.
(19)
