Въпреки милионите свободни работни места, които ни се повтаря, че имa, днес е по-трудно от всякога да бъдете наети. В новините постоянно ни обясняват, че компаниите отчаяно търсят работници и че има много свободни работни места, които само чакат да бъдат заети. В същото време хората, които търсят работа твърдят, че са изпратили десетки или стотици кандидатури, без да бъдат извикани на нито едно интервю.
Нещата не се „връзват“, нали? И така, какво се е случило, за да се превърне намирането на работа в кошмарна работа на пълен работен ден? Само преди няколко десетилетия, дори когато имаше недостиг на работни места, беше много по-лесно да си намерите работа. Всичко, което е било необходимо през 90-те се свежда до това да се направят достатъчно опити, преди най-накрая да срещнете някой, който да ви хареса.
Днес можете да опитате това хиляди пъти и вероятно пак няма да получите шанс. Една от разликите, които лесно се забелязват, е, че летвата за влизане в повечето компании е станала значително по-висока. Преди четвърт век добрата университетска диплома беше гаранция за добра работа.
А компаниите се конкурираха помежду си, за да привлекат най-скоро завършилите. Те бяха принудени да предлагат заплата, която може да задържи кадрите.
Но сега нещата напълно се обърнаха – икономиката се нуждае от много по-малко хора, и критериите за наемане се размиват. Компаниите вече са толкова взискателни, че искат от хора, които току-що са завършили, да имат години опит, и всичко това за заплата, с която едва могат да оцелеят. Единственият начин да сте едновременно млад и да имате години опит, е да работите на пълен работен ден в сферата, в която планирате да навлезете, докато учите. Което рядко е възможно, дори почти невъзможно.
През 90-те години на миналия век, работните места се публикуваха в пресата като обяви. Мениджърите по наемане на персонал трябваше да се отнасят към всеки кандидат уважително, за да привлекат най-подходящият. Големите компании имаха на разположение само още няколко инструмента. Благодарение на размера си те можеха да застанат на прага на университете или гимназиите и да събират кандидатури.
Но дори и тогава работодателите бяха много по-ограничени. Така че помислете само колко много се е променил този процес за кратко време. Ако някоя компания иска нов служител, всичко, което трябва да направи, е да пусне обява в един от многото уебсайтове, предназначени точно за тази цел.
И тя почти веднага ще бъде видяна от хиляди и хиляди хора, заедно с цяла вълна от различни рекрутъри, които ще я разпространят още повече. Без никакви бариери за кандидатстване като лично явяване, тези работни места могат да получат хиляди кандидати. Няма причина да не опитате късмета си, така че защо а не изпратите 50 кандидатури?
Грешка. Това само влошава нещата. Но да погледнем детайлите, за да разберем къде е проблемът.
Вместо да получат няколко недостатъчно добри кандидатури, от които да избират, днес компаниите получават стотици или хиляди повече, отколкото им трябват. Всеки път, когато трябва да наемат нов човек, ейчарите трябва да прочетат стотици кандидатури и да филтрират всички, които не са подходящи. В един идеален свят компаниите биха отделили повече време и усилия на процеса, но всички знаем, че не се е случва.
Вместо това те се насочиха към една от най-неприятните и дехуманизиращи части на съвременния пазар на труда. Системите за автоматично отхвърляне.
Днес голяма част от компаниите използват така наречената ATS (Application Tracking System) или системи за проследяване на кандидатите. Основната идея е проста – ATS работи като сито, което не пуска кандидатури, които не отговарят на изискванията, зададени от работодателя. Компании като Greenhouse, Lever или Workday трябва да признаят, че основната функция на техните продукти е автоматично да отхвърля хората. Това е твърде очевидно, макар да се опитват да създадат впечатление, че отхвърлянето се прави след преглед от човек.
При подаване на автобиографията, от вас се иска да попълните някаква информация. Част от тази информация съдържа критерии за отхвърляне. При даването на грешен отговор, автобиографията ви автоматично се поставя в купчината за отхвърляне. Някои от тези критерии са неправдоподобни или грешни. Да речем иска се да попълните адреса си. Попълвате го правилно и честно, но преди време сте били в чужбина и сте си поръчали нещо онлайн на тамошния си адрес. Системата сравнява с данните в Amazon и ви изкарва измамник. Попълването на данните е само първото препятствие, което кандидатът трябва да преодолее, за да победи машината. Част от другите критерии са свързани с машинен анализ на съдържанието на сивито ви за определени ключови думи. Ако ключовата дума, която е заложена за търсене в системата е „сторителинг“, а в сивито си вие сте написали, че сте умел разказвач, ще бъдете отхвърлен. Ако в сивито ви няма същите ключови думи, които са използвани в обявата за работа, то вашата автобиография отива във коша (виртуално), независимо дали сте квалифицирани или – не.
Всичко, което отговорите при попълване на апликацията или което сте написали в сивито си, може да се превърне в критерий за отхвърляне, но вие не знаете правилата на играта. Технически, ATS прави едно нещо – превръща тоновете кандидатури в класиран списък с кандидати. Така се дава превес на ключовите думи, еднаквостта на съдържанието, формата на сивито пред уникалността, уменията и качествата на хората.
Проблеми могат да възникнат и от начина, по който оформяте автобиографията си. Някои шаблони за сивита не се разчитат толкова добре от системата, което означава, че тя пропуска важни части и несправедливо отхвърля хората.
Пренаписването на цялата автобиография всеки път е част от това, което прави намирането на работа в съвременния свят толкова съкрушително, особено когато просто ви изхвърлят отново и отново. Почти всяка компания вече използва тези системи, но дори и при почти 100-процентово приемане, ситуацията все още може да се влоши.
Ако да речем се окажете по средата на списъка или не на самия връх, вероятно никога няма да ви разгледат. И сивито ви няма да стигне да член на ейчар отдела. Системата за автоматизирано управление вероятно няма да ви отхвърли автоматично, просто ще ви постави толкова назад в опашката, че все едно ви няма.
Независимо от грешките на ATS, редица мениджъри да по-склонни да плащат за софтуера на други компании, отколкото на служители, които да вършат работата. Така че не е изключено след време подборът да стане напълно автоматизиран процес.
Намирането на работа някога беше човешко преживяване, при което имахте поне ограничен контрол върху ситуацията. Нямаше сигурност, че ще ви наемат, но поне сте имали възможността да направите уникално впечатление на този, който решава.
Превръщайки всички кандидати в набор от данни, компаниите дехуманизират подбора. Задачата е как да изпъкнете на фона на хилядите кандидати, които обикновено има за всяко добро работно място, въпреки системата, която умишлено ви превръща в точка от данни в електронна таблица.
Този проблем се задълбочава. Съотношението между броя на наеманите хора и броя на свободните работни места в САЩ спада под 0,5 през 2023 г. Което означава, че поне половината от всички обявени свободни работни места са били фиктивни и на тях няма да бъде нает никой. Призрачните работни места са навсякъде в сайтове като Indeed,Workaday, LinkedIn. Можете да кандидатствате по дадена обява за работа и да чакате с нетърпение отговор, но след седмици или месеци или получавате отказ, или изобщо не получавате отговор.
Затова нека да проучим коварната причина, поради която компаниите поддържат тези обяви, и защо времето на толкова много хора се губи от тях.
Много от тези случаи нямат нищо общо с вас или с вашата автобиография. Вероятно всичко се дължи на факта, че компанията така или иначе не е планирала да наеме никого. Или обявата е пусната, за да се създаде впечатление у служителите, че новият член на екипа е дошъл през подбор, но на практика той или тя е близък до мениджмънта. Може би просто ще прехвърлят работното натоварване върху някой от настоящите си служители, но трябва да направят да изглежда, че са се опитали да намерят някой друг.
Едва ли им отнема много време или ресурси да пуснат няколко шаблонни обяви за работа онлайн. И колкото по-дълго ги оставят, толкова по-голям е шансът да закачат онзи вълшебен служител еднорог, който са търсили. Двайсет-двайсет и пет годишен човек, но с квалификация и опит, който ще работи на по-ниска от пазарната цена и няма да поиска никакви придобивки.
В други случаи тези обяви са просто за показ. Създава се впечатление, че компанията, се разраства и наема нови хора, например. А настоящите служители се чудят кой се заменя и работят по-усилено, за да не попаднат в негативния списък.
Има милион мръсни причини компаниите да създават фалшиви обяви. Сайтовете за работа с удоволствие ги приемат и публикуват. Та нали парите не миришат? Електронните платформи за работа активно искат мъртви обяви. Фалшивите обяви им позволяват да се хвалят с хилядите свободни работни места. И подхранват илюзията за изобилие, въпреки че на масата има само остатъци.
В проучване, проведено сред повече от 1000 мениджъри по наемане на персонал, над 2/3 от тях признават, че оставят обявите си за работа за един месец. Това е сигурна индикация за несериозност. 10% пък оставили обявите в интернет за повече от 6 месеца, без да попълнят длъжността. Днес компаниите правят това по множество различни причини, нито една от които не е добро извинение за загубата на времето на кандидатите.
Ако компаниите наистина имат недостиг на служители – защо никой не получава работа?
(48)
