Днешните работни места изискват от служителите да използват множество цифрови платформи и канали за комуникация. Постоянно сме затрупани с нотификации, с по-голям или по-малък приоритет, а някои и – напълно безсмислени. Да речем, някой се лигави и пуска тъпотии в общия чат, а вие имате куп важни задчи. Но следенето на чата и незабавното отговаряне са задължителни…
В момента, за да върша ефективно работата си трябва да следя няколко чата в Viber, Microsoft Teams, и няколко различни имейл акаунта, плюс Google Chat, директни съобщения в LinkedIn, Facebook, както и на личния си телефон. И наистина – не мога да си спомня кога за последен път можех да седна и да свърша едно нещо, без някой да има нужда от мен.
Познато ли ви е? Когато постоянно скачаме от една задача в друга, изчерпваме когнитивните си ресурси. А това затруднява повторното съсредоточаване в работа ( и води го грешки), критичното ни мислене страда и скоростта, с която работим пада. В края на деня сме уморени, макар и да не сме успели да свършим кой знае какво. Подобно състояние се нарича „умора от свързаност“.
И тъй като производителността е ключов показател за работодателите и специалистите по човешки ресурси, те трябва да въведат политики, които да намалят този стрес и да насърчават служителите да проверяват известията на блокове – вместо да отговарят незабавно. Естествено, винаги има възможност да изключите звука на някои известия, само че това може да доведе до още по-голям стрес, след като ги активирате отново и видите колко са се натрупали.
Умората от пинг-известията е част от по-широк проблем, свързан с „тревожността от постоянната свързаност“. Ние непрекъснато сме онлайн и се чувстваме така, сякаш трябва да работим без почивки. Това ни изтощава и дори – разболява. Разбиране за проблема трябва да има както от наша страна, така и от нашия работодател. Например на всеки час, може да се дава по 10 мин почивка или да се въведе политика при важни задачи, телефоните да се включват на самолетен режим.
Уморени ли сме от непрекъснатата свързаност?
(15)
