Работодателите често се оплакват от текучество. Служители ги напускат, заради високи претенции. Работниците твърдят обратното: работодетелите не искат дългосрочно трудово правоотношение. Има много начини да ви накарат да напуснете, споделя Н.Г., мениджър човешки ресурси в голяма ИТ компания: “Хората си тръгват заради лошо отношение, лоши условия на труд или ниско заплащане”, обобщава тя.
Тези, които са работили над 4 години в една компания, обикновено са сигурните, знаещите, но и често – нелюбимците. Н.Г. е психолог по образование с над 10-годишен опит в рекрютмънта: “Ръководстводителите харесват две категории служители: новите и тези, за които всичко е наред”, продължава тя. Обикновено средният мениджмънт, държи висшите ръководители изолирани, в малък уютен балон, където реалността никога не навлиза. Това става не без съдействието на съответните висши мениджъри. Проблемите се покриват, а когато станат очевидни – виновен е последният напуснал или нарочен за освобождаване. Така всички са щастливи. Идват нови хора, които не познават обстановката. Замитането продължава до намирането на следващия виновен.
Премислям казаното от Н.Г. и го сътнасям към моя опит. Работила съм в много компании и съм виждала как се повишават заплати и се връчват награди на хора, които не допринасят с нищо, докато истинските таланти се пренебрегват. Това не е аномалия, а норма.
Също така съм забелязвала, че с подмазването на ръководството ще стигнете по-далеч, отколкото ако си вършите страхотно работа. В една компания постоянно постигах отлични резултати, но когато настъпиха съкращенията, името ми беше в списъка. В същото време хората, които всяка сутрин разказваха на шефа колко е гениален и колко гладко върви всичко – бяха тези, които получаваха повишения и бонуси.
Веднъж предупредих ръководството, за проблеми с важен проект, по който работехме. Друг колега обаче им каза, че всичко е наред. Познайте кой беше повишен? След това проблемите се стовариха с цялата възможна тежест, но никой не потърси сметка на колегата за това, че заблуди мениджмънта.
Работих с човек, който губеше толкова много време, че екипът ни изчерпваше часовете си още преди да получим задачите. Така редовно оставахме на червено откъм бюджет. Когато се оплакахме, ни казаха: „Искаме да имахме повече хоракато него. Той не се оплаква – за разлика от вас, мрънкачите.“
Гледала съм как се разпадат екипи и компании се сриват до основи, поради тази причина. Но никой не взема мерки. Щетите, нанесени икономическите кризи, са нищо в сравнение с най-пристрастяващото нещо – да ти казват, че си гений и че всичко е перфектно.
