В миналото повечето хора не са имали възможност да избират работата си и професиите са се предавали от поколение на поколение – баща ти е бил дърводелец, значи и ти ще станеш дърводелец. Или хората просто са приемали работа, според наличните възможности.
През миналия век, достъпът до образование станал по-лесен, което довело до появата на по-разнообразни работни места, а оттам – и на повече нива на доходи. Така работата се е превърнала в значим маркер за идентичност.
Дори няма да е пресилено да кажем, че в днешно време се трансформираме в работата си, докато я вършим. И не само това – запазваме част от професионалните си черти и извън нея. Което е още една причина да избираме внимателно не само кариерата, но и работното си място. От този избор зависи – в кого искаме да се превърнем?
Според група учени от Харвард това важи за хората, които се „вписват“. При тях работата води до промени в хормоналния баланс, които подпомагат адаптацията. Степента, до която работата „прави“ човека или иначе казано – засилва определени черти на характера му, зависи от степента на съответствие на ценностите на конкретната личност и организационната култура. Колкото по-голямо е то, толкова по-лесно служителят ще се „впише“ в служебната среда.
Възможно ли е да работите в банково-финансовия сектор и да сте „добър човек“? Нашуменият напоследък по HBO британско-американски сериал „Индустрия“, отговаря на този въпрос с „не“. Банкерите и дилърите на ценни книжа не получават бонуси за алтруизъм. Финансовите стимули не се дават за това, да поставят интересите на другите над своите собствени. А точно обратното. Натискът за бързи резултати, съкращенията и преструктурирянията във финансовия сектор, оформят две групи служители – лузъри и хищници. Според Харвардското проучване или хормоните и естествената адаптивност на човека влизат в действие и той се променя, за да се приспособи към работата, или не може. Неприспособилите се служители най-често напускат или ги принуждават да напуснат. Човек с „добър“ характер и ценностна ориентация не просто избягва да върши „лоши“ неща, а се стреми към добрите. Ако попадне в работно място, на което от него се иска да лъже клиенти, да манипулира данни и да подправя документи, той няма да се чувства удовлеторен и резултатите от работата му няма да са високи.
Позицията, която заемат в служебната йерархия също влияе върху поведението на повечето хора, сочат още данни от харвардското проучване. Но освен приспособилите се и неприспособените има и трета група – на тези, които изпъкват и тръгват нагоре в кариерното израстване.
Освен във финансовия сектор, и в редица високотехнологични професии действа правилото „нагоре или навън“, при което оцеляват само силните и безскрупулните, а хората с принципи са счтани за слаби и се жертват.
Данните от Харвардското изследване ни карат да се замислим доколко здравословна и полезна за обществото е средата в някои поръсени със златен прашец сектори като банково-финансовия и високотехнологичния. И дали зад лъскавите фасади на офис сградите, тиймбилдингите и Тайният Дядо Коледа (Secret Santa) не наднича другото лице на модерната икономика, където всичко e позволено, ако е обезпечено с власт и пари. А парите се превръщат в каквото е необходимо – заместител на любовта, защита срещу старостта, пряк път към самочувствието, пристрастяваща игра.
Именно промяната в хормоните, казват учените от Харвард – е причина за част от прекалено самоуверените и невероятно глупавите неща, които някои изпълнителни директори и диктатори правят, след като получат власт. Все едно отново попадат в пубертета без обратен билет.
А това не вещае добра прогноза за развитие.
Но не всичко е загубено, разбира се. Днешните финансови и технологични компании са изправени пред предизвикателството да търсят служители, които не са толкова прегорели, че да не поемат рискове, но не са и толкова целеустремени, че да са готови да мамят или да се заблуждават, че могат да контролират пазарите. Убедени сме, че на пазара на труда има такива хора.
Може ли да работиш във финансовия сектор и да си „добър човек“?
(45)
