Напоследък в редица обяви за работа в LiknedIn се появява изискването кандидатът да е Happy Worrior или “щастлив воин”. Понятието е заемка от езика на политиката.
„Щастливият воин“, в политическата реторика на Студената война е политик или политически активист, който остава оптимист и преследва каузата си, дори когато губи оспорвани политически битки. Терминът е създаден в далечната 1806, когато след победата на англичаните в Третата Наполеонова война, поетът романтик Уилям Уърдсуърт, пише поемата „Характерът на щастливия воин“. Произведението му е в чест на лорд Нелсън. Адмиралът е бил известен със способността си да вдъхва кураж на войниците. Той побеждава френско-испанския флот, но загива в битката.
Кой е щастливият воин във вашия офис? И какво точно търсят работoдателите?
По всяка вероятност работодателите търсят някой, който да мотивира служителите, забравяйки, че работата не е бойно поле и най-добрата мотивация е правилната организация, уважението и адекватното заплащане. Без паника! Щастливият воин във вашия офис няма да загине в битката за повече пари и израстване в кариерата. Но и не се заблуждавайте, че ще мине без жертви – това обаче ще са колегите му.
Според WSJ, той се усмихва, дори когато работата е тежка. Но зад слънчевото му настроение се крие жестока амбиция. Щастливият воин във вашия офис не е щастлив, защото е напоправим оптимист. Частта „воин“ от това прозвище е също толкова важна, колкото и частта „щастлив“. Целта на тези хора е „да побеждават и да печелят пари“. Докато другите се опитват да впечатлят шефа, работейки до късно или развивайки редки умения, армията от непрестанни оптимисти си проправя път нагоре в корпоративната йерархия като отрича проблемите, замита неудобните истини под килима или просто като разваля деня на останалите, за да изпъкне (с доброто си настроение).
Ако „щастливият воин“ във вашия офис е просто подмазвач, имате повод за радост. Има и по-лош вариант – той може да се окаже и психопатът в офиса.
Заблуда е, че психопатите стават задължително престъпници. Всъщност по-ниско образованите наистина тръгват в тази посока. Но има и не малко психопати, които имат добро образование и в никакъв случай не са глупави. За тях е ясно, че могат да получат по-лесно власт, престиж и материално благосъстояние, ако израснат в корпоративната йерархия, отколкото ако нарушават закона. А и няма кой да ги накаже, поне на пръв поглед. Особено привлекателни за тази порода хора са нишите, поръсени със златен прашец като банковата и ИТ сферата. Психопатите се характеризират с това, че нямат задръжки, не изпитват чувство на вина, страх или състрадание. Единствената емоция, която не им е чужда е радостта. Те изпитват радост и удовлетворение, когато накарат жертвите си да страдат.
Ако ви предстои да започнете нова работа, поинтересувайте се дали фирмата често търси служители поради текучество. Разгледайте лицата на хората – весели и спокойни ли ви изглеждат или по-скоро притеснени и стресирани? Ако хората често напускат, а служителите изглеждат нещастни, откажете се от тази фирма, колкото и добри да изглеждат условията.
Винаги има връзка между тормоза в офиса и психопатите.
Защо го правят?
Психопатите тормозят останалите по две причини: на първо място за удоволствие, но най-вече – за да всяват объркване и хаос. На този фон те по-лесно могат да постигнат целите си, свързани с кариера и пари. И докато останалите служители са емоционално сринати и в очите на шефа изглеждат демотивирани или бърнаутнати, психопатът е щастливият воин. Така че той заслужава увеличение за заплатата, по-висока позиция и доверието на ръководството.
Най-лошият вариантът е , когато психопатът е на най-виското стъпало. Има много компании, управлявани от такива хора. Помните ли „УанКоин“ – българския еднорог и най-голямата финансова пирамида на последното десетилетие? Гримирани финансови резултати, непочтени ръководители, ограбени вложители, парфюмирани съветници, връзки с политици, овчедушието на голяма част от медиите (всъщност – на всички без в-к “Капитал”).
В много банки и финансови компании, включително финтек и борсови посредници важи правилото „не задавай въпроси, за да не си навлечеш проблеми“. Каквото и да се случи, на такива места не е разрешено да се задават въпроси от етичен характер. Рано или късно обаче нещата лъсват. В някои случаи виновните стават клиенти на правосъдието или губят репутацията си и никоя „нормална“ компания не би ги наела.
„Щастливият воин“ може да подмазвач или психопатът в офиса
(38)
