Постановката в Народния театър “Оръжията и човекът” на американския режисор Джон Малкович раздели българското общество. Действието напусна сцената и се пренесе на улицата, където бяхме свидетели на грозни сцени.
Демократчиният естаблишмънт подкрепи първосигнално американския режисьор без да си даде елементарната сметка, че става част от по-голям план – подигравка с националния идеал и единението на нацията. И изпълни отредената му роля, обаче в руския политинженерингов сценарий. Но така става, когато ценностите станат жертва на политкоретността.
Кой е авторът на пиесата, защо я пише и каква е връзката му със СССР?
Бърнард Шоу, авторът на пиесата “Оръжията и човекът”, според която българите мият ръцете си 2-3 пъти и се къпят веднъж в живора си, е бил убеден сталинист. Посещавал е СССР и се е познавал лично със Сталин, даже отпразнувал 75-ия си рожден ден с “Бащата на народите” (Сталин). През 30-те год. на миналия век, когато западните медии започват да публикуват новините за Гладомора, Шоу пише, че всичко е измислица и политическа пропаганда срещу СССР. (Но не западните медии, а Шоу е в услуга на пропагандата. В резултат от Гладомора, на територията на днешна Украйна и Русия, от глад умитат около 7 млн. дущи.)
Не знае дали Сталин се е отплащал на Шоу за любовта му и за писанията за Гладомора, но спорната антибългарска пиеса “Оръжията и човекът” е била поръчана на Шоу от сръбските националисти, след края на Сръбско-българската война, която започнала заради Съединението на България. Шоу написал пиесата за пари. Наели го, да осмее и подразни българите, които победили нападналата ги Сърбия. И никога не е посещавал България… Първите постановки на пиесата са през миналия век и предизвикват неодобрение. Във Виеана български студенти напускат представлението демонстративно. В Лондон също е отправена критика. И накрая Шоу се извинява.
Американският режисьор от сръбски произход, който не познава историята
Днес, близо 130 години по-късно Джон Малкович получава половин милион от Народния театър, оглавяван от близкия до Ахмед Доган – Васил Василев, за да постави пиеса. Избира си “Оръжията и човекът”. От театъра се съгласяват. Ще кажат, че не са чели, не са разбрали, не са съобразили или – тъкмо обратното! Били са наясно и скандалът е бил част от плана.
Също като Бърнард Шоу, и Малкович твърди, че не познава българската история, макар че има балкански (сръбски) корени…Вероятно, ако го питат ще каже, че не знае и за историята на постановките…
Кой финансира националистическите движения у нас?
Пред сградата на Народния театър, преди премиерата на постановката беше организиран протест на националситическата партия “Възраждане”. Целта беше да се предизвика сеир, като не се допусне публиката до залата. Както споменахме – публиката, съставена предимно от интелектуалци либерали, чудесно се вписа в този сценарий…
Националистически партии и движения у нас има още от зората на демокрацията. Първата такава политическа сила е ДПС – партията на етническите турци. ВМРО е създадена горе-долу по същото време като партия на македонските изселници, а през 2005 се създава “Атака” – крайнодясна популистка партия, която действа докъм 2009. Основната й реторика е срещу членството на българия в НАТО и ЕС. Малко след това, през 2014 е учредена националистическата партия, “Възраждане”, проруска антизападна националситическа партия. Всички крайнодесни партии у нса са сателити на руското влияние. Хвърляни едни срещу други (ВМРО и “Атака” срещу ДПС), те са използвани за разединение, отклоняване на България от евроатлантическия път на развитие и затъването й във вътрешни конфликти.
Част от електората на тази движения не знаят за какво става въпрос, а друга част симпатизират на миналото, а трета – са добре платени от Москва. До тук – нищо ново.
И накрая – нашите клети либерали
Но най-тревожното беше, че демократчините сили, демонстрираха липса на елементарна преценка на ситуацията и веднага се хванаха на въдицата. Тези, които преди искаха оставката на Васил Василев заради връзките му с Почетния председател (на ДПС, Ахмед Доган), сега се хвърлиха на амбразурата да го защитават, макар че поставената пиеса е подигравка с националния ни идеал (Съединението). И с необмислената си и неморала позиция, изпълниха отреденета им роля в руския сценарий. И си спечелиха неодобрението на редица здраво мислещи хора.
Вместо да се поинтересуват кой е Бърнард Шоу, какви са убежденията му, защо премиерата е на 7 ноември (Битката при Сливница от Сръбско-българската война), нашите либерали се впусна да защитава пиесата като проява на свободата на словото и правото на ходожествена измислица.
Мили, мои, свободата на словото не трябва да гарантира разпространяването лъжи или обидни твърдения. А политическата пропаганда не е художествена измислица.
Правете разлика между тези неща. И най-вече -четете!
Вместо безусловната подкрепа, на която всички бяхме свидетели, би било уместно да се поиска сметка – защо е платен половин милион от бюджета на Народния театър (който се издрържа от нашите данъци) на външен режисьор, за да се постави именно тази пиеса.
Джон Малкович и политижeнеринга на Москва
(91)
