Сигурно ви се е случвало. Някои хора задават въпроси не от интерес към събеседника си, а водени от желание сами да отговорят и да се похвалят. Ако правите така, преосмислете поведението си. Това разрушава магията на разговора.
Наскоро, по време на бизнес среща, онлайн домакинята – търговец на реклама запита мен и моя колега: „Kак изкарахте празниците?“ Казахме, й, че празниците са минали добре. Колегата ми сподели, че децата й се разболели. Вместо съчувствие другата страна отговори със собствените си грандиозни преживявания. „Аз бях в Бразилия. Ходих в джунглата. После в Антарктида, качих се на самия Северен полюс. Ако не сте виждали снимки от джунглата и Антарктида, ще ви поканя на гости да ви покажа!“
Това, което първоначално изглеждаше като искрен израз на интерес към нас, изведнъж се измести и се преврърна в шанс за събеседничката ни да се похвали, да и да сподели за себе си.
Подобно на мятането на бумеранг, ви се задава въпрос, оставят ви да отговорите и събеседникът ви веднага връщат фокуса на разговора към себе си. Хората с това поведение се опитват да постигнат две противоречиви цели едновременно: да покажат интерес към събеседника си и да разкрият нещо за себе си. Но не успяват да постигнат нито една.
По време на разговора можем да проявим интерес към другия по много начини – като задаваме въпроси, признаваме или потвърждаваме различната гледна точка, потвърждаваме емоциите му (дори ако след това не сме съгласни с тях) или казваме нещо, което отговаря на предишното изказване на човека. Интуитивно знаем, че тези поведения са добри – всички сме били благодарни получатели на подобна реакция.
Но егоцентризмът е труден за преодоляване. Много хора се фокусират упорито върху собствената си гледна точка – черта, която подкопава отношенията им с другите.
Според едно американско проучване между 40 и 60 % от изказванията в разговорите са свързани с егото – собствените чувства, мнения и личен опит. Тази егоцентрична тенденция в разговорите е още по-силно изразена в социалните медии, където около 80 % от общуването е съсредоточено върху собственото аз.
За много хора разкриването на себе си е просто страхотно усещане. Споделянето на информация за нас самите се подкрепя от същите области на мозъка, които реагират на награди, добра храна и привлекателни лица. Готовността да споделяте за себе си е важен сигнал за харесване и близост: То показва, че се доверявате на някого да знае нещо за вас.
Това е и основният начин, по който хората формират впечатленията на другите за себе си. Чрез добре подбрано саморазкриване се опитваме да изглеждаме умни, уверени, любезни и интересни в очите на партньорите си (и на всеки друг, който може да е наблизо). И се ангажираме с поведение като хвалене и оплакване, за да предизвикаме предпочитани реакции като възхищение и съчувствие.
Все пак повечето от нас са чувствителни към факта, че не можем просто да се хвалим, да се оплакваме и да говорим за себе си през цялото време. Ние осъзнаваме, че нормите на разговора забраняват откровено егоцентричното поведение и че разговорът трябва да включва някакво споделяне.
Опитваме се да решим тази главоблъсканица с помощта на множество косвени навици. Говорещите, които искат да предизвикат възхищение, могат да се похвалят със скромност, като прикрият саморекламата с оплакване („Ръката ме боли от толкова много автографи“). Говорещите, които искат да изглеждат добре свързани, но не искат да го казват изрично, могат да изберат да споменат име („През уикенда вечерях със Зук“).
Но сред всички фини и очевидни начини, с които се опитваме да прикрием егоцентризма си, въпросите, на които си отговаряме сами, е най-лошият – защото подкопава ползите от задаването на въпроси.
Споделянето на информация за себе си е добро чувство и може да ни сближи. Но когато друг човек сподели своята гледна точка, фокусирайте се върху него. Всички трябва да се стремим да се интересуваме от събеседника си, преди да се върнем към доказването на това колко интересни сме самите ние.
Задаването на искрени въпроси, изслушването на отговорите на другите и проследяването на тези отговори може да се окаже най-лесният и мощен път към споделено разбиране и междуличностна връзка. Когато завараме въпроси, на които сами си отговаряме, разрушаваме магията на общуването. Ако не проследите отговора на събеседника си и вместо това си отговорите сами на въпроса, това кара другите да се чувстват така, сякаш не ви е грижа за тях – и вероятно не ви е било грижа за тях, когато сте задавали въпроса.
Някои хора задават въпроси и сами си отговарят
(37)
