Тази година Гърмен е Асеновград

Миналото лято беше Гърмен, това – Асеновград. Изглежда сякаш клечката на етническото напрежение се пали периодично в различни краища на страната. Обикновено сценарият е следният: роми, нападат българи, което предизвиква ответна реакция – от протести до запалване на имот. Къщата на цар Киро в Катуница изгоря през 2011-та, след като роми прегазиха и убиха двама българи. Заговори се за етническо напрежение, ама кое е по-скъпо – имота или живота? Този, на който му запалиха къщата е жив и здрав и е на свобода, а двете момчета си отидоха. В интерес на истината Кирил Рашков получи двугодишна присъда за заплаха за убийство и  през 2013-та излезе на свобода. Всъщност, толерираното с години беззаконие, поражда етническите конфликти. За тях не са виновни нито ромите, нито търсещите справедливост. Просто държавата е абдикирала от задълженията си. Има два начина да се справим  с агресията – единият е личният морал, а другият – общественият. Вторият се гарантира от ефективно следствие и съдебна система, които у нас не функционират.

При подобни инциденти, вместо неодобрение към престъпниците, центърът на тежестта се измества в друга посока и търсещите справедливост биват представени като расисти.

Умни хора, често на държавна хранилка, обясняват по телевизиите, че за ромите у нас не е направено достатъчно и че те не са интегрирани в обществото, защото хората не ги искат. Обикновено защитниците работят по програми за ромското включване, т.е. подсеща се държавата, че трябват още пари. По някаква причина държавата предпочита да плаща, вместо да си върши работата. От друга страна всеки, подобен инцидент напомня, че въпросните програми, които са в ход вече над четвърт век,  не са ефективни. Или не става въпрос за включване, а за обикновена престъпност, пред която управляващите си затварят очите. Напоследък се забелязва рекордно увеличение на агресията – улични побои за изпреварване или избиткване, ученик рита и убива съученичка, побой над учителка, убийства. Агресията се шири и се увеличава, защото срещу нея не се вземат мерки и тя не се разглежда като проблем. Напротив, на агресорите са гледа като на герои или в най-лошия случай – като на жертва.

Според социалният антрополог Антонина Желязкова, случилото се в Асеновград щяло да се избегне, ако 1/4 от децата в отбора по гребане били циганчета. Тя обяснява инцидента от миналата седмица със завистта, която изпитвали нападателите към младежите от гребния отбор.  Само дето нападателите или поне тези, чиито снимки бяха пуснати в медиите хич не изглеждат като да са деца, а зрели мъже. Единият от тях е подсъдим по дело за разпространяване на радикакен ислям и пуснат под гаранция от 5000 лв., което показва, че не е беден. Но от друга страна  права е антроположката – завистта наистина може да е подбуда за престъпление, но не трябва да се използва за оневиняване на извършителя.

Защото, ако приемем, че е нормално някой от завист за бие и заплашва с рязане на главата,  стъпваме върху плуващи пясъци. Представете си например, по-бедните, водени от завист да се съберат и да започнат да хвърлят камъни по по-богатите, които имат скъпи коли, имоти или фирми. До къде ще я докараме? Дали в този случай правозащитниците ще кажат: “Е, да, не ги обвинявайте тези хора, че са ви понабили малко, че са ви изпочупили колите и къщата, а се замислете как да ги включите по-добре в обществото и как да им дадете от своя имот, че да са доволни. Вие сте виновни – вашия стандарт на живот е висок и макар да не сте го постигнали даром, той събужда завист у тези, които нямат същото.” Няма ли да стигнем до идеологията на социализма, с извинение, която проповядваше социалното неравенство като основа на класовата омраза и препоръчваше всички да са еднакво бедни? И няма ли подобно снизхождение пред престъплението от завист да породи и снизхождение пред престъплението от гняв,  от ревност, или от алчност и т.н. Защото с какво гневния, ревнивия или алчния, е по-лош от завистливия?!

Има една латинска поговорка, игра на думи Invidia invidiam nutrit, което ще рече “завистта поражда омраза”.  На латински invidia означава едновременно завист и омраза. Древните римляни са поставяли знак на равенство между двете.

Подобна гледна точка има и в Библията Каин убива брат си Авел, защото му завижда. Бог наказва убиеца, не го оневинява, т.е. ценности са трудът, спазването на закона, животът, а грехове са мързелът, липсата на усърдие, завистта, омразата и убийството.

Нашето общество се опитва да обърне тази библейска ценностна система, но резултатът от това е разединението, конфликтите, агресията. Да не се чудим, че те ни заобикалят. В една държава – казва Платон (“Държавата”)- това, което се поддържа, то се развива.

Vir_Go

 

 

 

 

 

 

 

 

(18)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*