Граници

Дебатът около номинацията на Джо Полфрийман за човек на годината постави много въпроси межу които: Можем ли да простим на убийците? Може ли един убиец да бъде реабилитиран и да се промени? Да, може. Реабилитацията е предвидена от закона след изтърпяване на наказанието, а моралната промяна може да настъпи и преди това, ако е налице дълбоко и искрено покаяние.

Покаянието пък е християнско понятие и означава осъзнаване на извършеното и преживяване на личната вина и смирение. Друг е въпросът дали един човек, извършил убийство, ако и да се е покаял, може да бъде носител на наградата “Човек на годината”.

Мисля, че един истински разкаял се убиец, би следвало сам да се оттегли от подобна номинация. Може ПолФрийман формално да отговаря на критериите на БХК за човек на годината, но за радост – не се вмества в моралните критерии на обществото ни за същото.

Допускам, че се е разкаял, както каза капеланът на Софийския затвор пред бТВ, но действията му не сочат това. Не е оттеглил номинацията си, като начало, което би било признак на разкаяние и смирение. Вместо това – той се бори за правата на затворниците. Борбата за права (не казвам, че отношението в българските затвоти е подобаващо, но от друга страна затворниците са с ограничени граждански права) е признак на несъгласие, не на разкаяние. Разкаянието предполага да кажеш, „аз заслужавам това положение, в което се намирам, даже по-лошо“.

(24)