Забелязали ли сте, че приятелите ви са малко по-обрани? Че всички си тръгват по-рано от вечерята? Че историите им не са толкова диви, забавни или откровени? Това може да се дължи на факта, че много хора са решили да намалят консумацията на алкохол след поредица от стряскащи статии, че алкохолът, дори в умерени количества, увеличава риска от рак и други сериозни здравословни проблеми.
Сякаш медицинското съсловие е обърнало гръб на хедонистите и търсачите на удоволствия, след като години наред налагаха доброкачествения мит, че чаша вино на ден е полезна за сърцето. Има ли безопасно количество алкохол? Оказва се, че не.
Поради тази и други подобни причини забелязвам, че все повече хора около мен са трезвени. Те пият само в обществото, когато са поканени на събитие или ресторант и до две чаши вино седмично. Не са склонни да се откажат напълно от пиенето, защото им се струва твърде голяма и депресираща жертва, затова си създават правила.
Един колега има нов ритуал – пие безалкохолна бира с ядки на терасата си. Приятелка ми разказа, че преди вечер се отбивала да пийне у приятели, а сега пак посещава същите хора, но пие чай.
Един от очевидните проблеми на този нов отговорен, почтен начин на общуване е, че съкращава партитата. Когато хората пият, времето се размива и вечерта минава приятно. Никой не мисли за срещата на следващия ден или за това как да закара децата на училище. Но когато изпият може би една чаша вино, вечерта приключва бързо. Не се бавят, не се отваря нова бутилка, децата не се събуждат от шумни гости. Това може би е краят на дългите алкохолни вечери.
Животът в трезво състояние води и до особени нови граници на етикета. Един познат отбеляза: „Когато сега излезеш на вечеря с някого и сервитьорът дойде да вземе поръчката за напитки, а той каже: „Само вода за мен“, знаеш, че този човек пази чашата си с вино за по-добра вечеря. Той не се ангажира с вечерта. Вие не заслужавате едно питие.“
За мнозина тази здравна новина съвпада с други, по-необясними усещания, че пиенето вече не е забавно, колкото преди. И не защото остаряхме, а защото животът е много по-напрегнат и времето никога не стига. Онази жизнерадост, която помним от старите времена, е по-трудна за постигане или създаване. Тъжно ли е това? Всъщност за добро ли е? И може би дори хубаво ли е? Бодрите уикенд сутрини, когато ставате рано и работите или излизате на разходка сред червено-златните листа и не ви боли главата, не са толкова лоши.
Има определени хора, с които се виждам само на истински алкохолни напитки, заради стресови подмолни течения, защото самите те са големи пиячи или хора, за които ритуалът на коктейла е от значение, хора, които обичат да са празнични по старомоден начин. Това са хората, с които се срещам все по-рядко.
През 20-те си години имах гадже, което не пиеше. Той не искаше съзнанието му да бъде замъглено на следващия ден. Пиеше кока-кола или газирана вода. По онова време това ме дразнеше. Сега виждам привлекателността на този спартански, здравословен живот.
Новите трезвеници имат застаряващи родители, седели са до болничните легла, усещали са бавното приближаване на смъртта. Били са будни до късно, притеснявайки се, че те или някой, когото обичат, е болен или в упадък. Когато нямаш този опит е лесно да блокираш предупрежденията на лекарите. Но с годините, желанието да се чувстваме здрави измества купонджийския дух.
Краят на купона и новите граници на етикета
(29)
