Около 2.5 млн. клети заети у нас живеят на ръба на оцеляването

Снимка: http://millennialmagazine.com/
Снимка: millennialmagazine.com

Преди ден столичен ежедневник, партнирайки си с Националния статистически институт (НСИ), изненада целокупния български народ: положението не е толкова зле. Средната заплата в София е близо1300 лв. Все пак, в останалите градове тя е по-ниска – 750-800 лв.

„В столицата възнаграждението е със 67% по-високо от това в останалите части на страната“, съобщава бодро изданието.

Въпреки, че новината е добра, много столичани с работа, висше образование и поне 10-15 години трудов стаж, никак не се зарадваха да разберат, че получават под средната заплата. Но както казва героят на Томас Ман, г-н Пеперкорн “недоволни винаги ще се намерят” ( “Вълшебната планина”).

Дали с тази новина медията се надява да вдигне тиражите си в страната, или да внуши на столичани, че след като вземат с цели 67% повече, е нормално цената на публичния градски транспорт, да скочи с 60% или пък чисто и просто – се е превърнала в трибуна на предизборен оптимизъм? Всичко това е възможно, и въпрос на интерпретация. Но да се върнем на темата.

Вестникът пояснява, че големите пари в столицата се получават от заетите в три поръсени със златен прашец пазани ниши: на първо място са ИТ-тата, на второ –  банкери и застрахователи и чак на трето –  работещите в  ТЕЦ-овете и ЕРП-тата.

Дотук – нищо ново. Компаниите в ИТ сектора са частни, работят предимно за външния пазар т.нар. „аутсорсинг“ или „изнесени услуги“. Този бранш е и най-млад в икономиката ни и следователно – с най-малка намеса или регулация от страна на държавата, затова е добре. Въпреки високите заплати, много кадърни програмисти, на които им омръзва да се “чекват” (бел. авт., от англ. “да отбелязват”) кога ходят до тоалетната, кога пушат и кога ядат в рамките на присъствието си в офиса и след това да отработват съответните минути, започват да работят самостоятелно от къщи за презокеански клиенти или пък напускат страната. Затова и в този бранш винаги има остър недостиг на кадри и заплатите държат ниво.

За работещите във втория сектор – финанси и застраховане с благородна завист може да кажем, че от много години се радват на подобаващо заплащане. В хронологичен план – най-добре бяха през 90-те, но и сега не са за оплакване. Колкото си по-близо до парите, толкова си по-ценен, макар че не е за всеки. Ако си мислите, че не работите в банка, защото не сте завършил финанси и застраховане, много грешите. В банките има всякакви – филолози, социолози, педагози и хора само с гиманзия. За да влезете в армията от банкови служители – важен е семейният и социалният кръг – без тях и с образование не пускат. Иначе казано – трябва да си от сой, да имаш вуйчо банкер, за да стенеш банков касиер.

За заетите от третата златна ниша – отоплителните и електроразпределителните дружества, нямаме никаква инзненада, че си живеят добре. В крайна сметка всички потребяваме отопление и ток. Като прочетох тази информация, се сетих за районния техник на топлофикационното дружестов – Серьожка. Той винаги е глуповато ухилен, размотава се из квартала и с показалеца на дясната си ръка върти едни ключове със синджирче. За тази работа Серьожка взема около 2000 лв. заплата. А ако се наложи да спре парното, защото някой прави ремонт или да обезвъздуши някой радиаитор, защото парното не топли, Серьожката взема по 20 лв. Ако искаш… никой друг освен Серьожката не може да бърника по парното. И законът е на негова страна. Върхът на наглостта му беше, когато “садра” от кооперацията цели 80 лв,., за да демонтира, един вид аварийно, потекал радиатор в стълбището. Ако лекар поиска на пациент 80 лв. за 15 мин. преглед, през работно време, сигурно медиите ще опищят орталъка. Ако си парнаджия, обаче, нещата стоят по иначе. Потеклите радиатори и наводненията, които правят не са авария. Има си дефиниция. А тези като Серьожката в столицата са цели 2 326 човека. Колкото и да регулира или либерализира дейността на топло- и електроразпределителните дружества държавата, резултатът е един и същ – те запазват господстващото си положение на пазара, а цените им растат всяка година.

Но има и факти, които вестникът не казва. Например, колко човека са заети в споменатите три високоплатени сектора. Ние, защото сме буквояд, си направихме труда да проверим в видяхме, че НСИ (който да не забравяме е един вид ортак на ветника за проучването) разполага с информация по темата.

Според Института в „златната тройка“ – ИТ, финанси и застраховне и разпределение на ток и отопление работят общо 189 хил души или приблизително 6% от общо около 3 млн.заети у нас.

А останалите 94%?“ – сигурно се се питате нетърпеливо вие. „Ами, останалите 94% от работещите българи или общо около 2,811 млн. живеят доста по-зле“, можем да отговорим накратко. Иначе казано – заети са, но от нема и къде и живеят на ръба на оцеляването.

Но този коментар е от нас и на добра воля, един вид, защото се заровихме в статистиката. Във вестника няма да го откриете.

Без да уточнява колко човека получават заплати близки до средната (от 1300 лв. за София и 800-750 лв. за страната), медията ни информира, за средните заплати в останалите икономически сектори.

Заетите в администрацията (счетоводители; секретарки; експерти и др.) са със средното месечно заплащане от 714 лв. Това обяснява донакъде защо администрацията е тромава и нелюбезна, а още и многобройна и неефективна.

Малко пари получават и работещите в хотели, т.е. в прословутия български туризъм, за чиято реклама държавата харчи доста средства. Там средната заплата според публикацията е едва 576 лв. Да се надяваме, че някой е спечелил от тази реклама и след като това не са работещите, дано бенефициентите да са фирмените собственици, защото иначе ще излезе, че парите на данъкоплатците са потрошени напразно.

Всички останали висшисти и невисшисти според класификацията на ежедневника попадат в графата„Други дейности“ , със средна заплата от 642 лв. В този „кръг“ (ако си послужим с метафората на Данте Алигери) е армията на учители, лекари, музиканти, журналисти, артисти, инженери, продавачи, чистачи, работници, строители, охранители и всички други клети трудово заети.

Прави впечатление големият дисбаланс между заплатите в „златната тройка“, където работи 6% от населението и това, което получават останалите 94% . Така стигаме до същината на въпоса: зад гръмкото 1300 лв. средна работна заплата в София, стои средно аритметично между средната заплата във високоплатените браншове и средните – в нископлатените, но не се отчита колко човека получават такива заплати. Ако се направят подобни изчиления, вероятно ще имаме не весел марш в предизборно-мажорна тоналност, а реквием.

(32)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*