Димитър Аврамов: У нас има мегаломански виждания за политиката

Речта на президента беше много стегната, обрана, с ясни приоритети. Служебният кабинет ще съдейства да има политическа стабилност, ще организира изборите и където има някаква нередности, те ще бъдат посочени“. Така политологът Димитър Аврамов коментира пред журналиста Виргиния Стаматова изказването на президента Румен Радев, при встъпването в длъжност на служебното правителство в петък.

Няма заявка за намеса в партийното поле, няма заявка за надскачане на президентските правомощия, за намеса в изборите, коментира още политологът.

„Има един-единствен риск – част от министрите да бъдат използвани за политическа пропаганда, да правят това, което прави Корнелия Нинова: да хвърля недоказани обвинения към предишното правителство, каквито бяха обвиненията за спиране на еврофондовете, или за режим на тока. Мисля си, че президентът Радев няма да направи такова нещо. Поне засега няма основания да го подозираме в това,“счита Димитър Аврамов.

В изказването си служебният премиер Огнян Герджиков обеща да надгради направеното от втория кабинет на Борисов. При предаването на властта премиерът в оставка се обърна към Герджиков с думите: „Надявам се да направите не ревизия, призовавам ви да разровите всичко, което има по министерствата, за да може тази спекулация по тази тема да се прекъсне. Ако има нещо, което да ви притесни, не само да го осветлявате, а директно на прокуратурата да бъде предавано.“ На свой ред служебият премиер отговори: „Искам да ви уверя, че ние първо оценяваме високо това, което сте направили…. Но вие искахте да се направи сериозна ревизия, не смятам да ви скършвам хатъра“. Тепърва ще разберем дали се касае за размяна на реплики, или ще се стигне до по-серизна ревизия. От друга страна, бяхме свидиетели на активиране на прокуратурата след оставката на втория кабинет на Борисов. Засегнатите публични лица, част от които бивши министри, намекнаха за политически натиск.

Според Димитър Аврамов не са ясни механизмите, по които прокуратурата си сътрудничи с изпълнителната власт: „Прокуратурата е прекалено неясна и безконтролна институция. Мисля, че конституционният й статут не е адекватен – там има структурен проблем. Тя трябва да е част от изпълнителната власт. Ако кажа, че прокуратурата е независима от изпълнителната власт, вероятно ще съм прав донякъде. Ако кажа обратното – няма да мога да подкрепя мнението си с факти. Не знаем защо прокуратурата се активира на периоди. Вероятно има обективни обстоятелства. Много е възможно, при смяна на властта прокуратурата да се стреми да осигури институционалния си комфорт,“ допълни той.

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева, която освобождава поста, заяви, че служебното правителство трябва до две седмици да направи план за работа по препоръките на Европейската комисия (ЕК) след редовния годишен доклад, оповестен в сряда. Подобно мнение изказа и друг бивш министър на правосъдието – Зинаида Златанова, която оглавяваше ведомството при Тройната коалиция. Димитър Аврамов, е на противоположно мнение. По думите му съдебната реформа е тежка тема: Служебното правителство не трябва нищо да прави, извън задачите, които могат да бъдат решени за два месеца. Ако президентът иска служебното правителство да работи по някакви по-дългосрочни цели, той трябва да получи подкрепа от основните политически сили. Ако предприеме такава крачка, той не трябва да се ръководи от социологически проучвания, а да погледне във всички посоки.

Що се отнася до съдебната реформа – според Аврамов тя дори не следва да е сред първите задачи на бъдещия редовен кабинет.

„Когато върху една система има увеличена тежест, реформите започват да приличат на спешна операция. Имам друго виждане: смятам, че ефективното и почтено управление ще даде възможност за доверие в институциите и ще намали тежестта върху прокуратурата. Тогава могат да се дискутират реформи. В съдебната система трябва да се работи внимателно, не на пожар.

Мисля, че и следващото правителство ще сбърка, ако веднага се заеме със съдебната власт и прокуратурата. То ще има достатъчно изпълнителни правомощия, с които да промени много рязко, до година-две други големи сфери, за да получи достатъчно доверие от обществото и след това да се захване с по-трудните реформи. У нас има мегаломански виждания за политиката. Всеки се захваща с най-трудното и това лишава избраните хора от легитимност на първата или втората година от мандата им, губят доверие и нищо не могат да свършат. По-добре е да се направят по-малките и по-изпълнимите неща и въз основа на успеха – да се посегне към по-големите,“ обяснява Димитър Аврамов.

По думите му, докладът до голяма степен е бил точен към България в посочването на необходимите реформи и доста взискателен. „Част от хората, които пишат докладите влагат усърдие за отстраняване на дефекти в българската институционална система, каквито съществуват и в техните страни. По този начин те ни помагат. Натискът на Брюксел, обаче е второстепенен. Трябва да има натиск от българското общество. Да се предявяват конкретни искания към институциите.“

В представителната демокрация, счита Аврамов, натискът на обществото върху институция като прокуратурата може да се реализира не само чрез политическите партии, но и чрез организации като синдикатите, които биха могли да помогнат много за институционалната стабилност в страната, но на този етап, те не изглеждат заинтересовани.

 

(2)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*