Самозабравянето на един министър

Прегоря ли Москов, т.е. много ли му дойде напрежението на министерския пост, или си повярва до там, че започна да се държи като силовак и поиска пръстови отпечатъци от пациентите в болниците.

Какъвто и да е отговорът на въпроса, той много бързо извървя пътя от фаворит до … обикновен самозабравил се чиновник. Освен, че е агресивно и неподходящо за един лекар, който по презумция трябва да носи хуманни ценности, предложението на Москов да се вземат пръстови отпачатъци от пациентите в болниците, е и скандално, защото по българското законодателство такива се снемат в два случая:

  1. За нуждите на наказателно производство по реда на НПК, чл. 146, когато се налага експертиза, за да се установи дали обвиняемия или свидетелите са оставили отпечатъци на местопрестъплението.
  2. За нуждите на полицейската регистрация, по реда на чл 59 от ЗМВР, при положение, че лицето е задържано законосъобразно.

Извън споменатите хипотези, никой не може да иска отпечатъци, без съгласието на лицето.

Предложението на министъра ни кара да се запитаме, ако откажем да дадем пръстови отпечатъци, ще се лишим ли от правата ни на здравно осигурени. И с какво е виновен здравноосигуреният българин, та да му искат пръстови отпечатъци, статут, приравняващ го с този на обвиняем или на задържан?

Вярно, че системата от години е зациклила и не дава признаци, нито показва воля за оправяне, но това с отпечатъците идва в повече, защото дори не е фасадна промяна.

Идеята е следната: за да се избегнат евентуални злоупотреби от страна на болничния персонал, го отнасят пациентите, макар че не те злоупотребяват. Далеч сме и от идеята да обвиняваме лекарското съсловие, за надписани престои в болница или медикаменти. Вероятно те биха обяснили, че по този начин се покриват част от разходите за неосигурените пациенти и други недофинансирани дейности на болниците.

Но вместо да се прехвърля проблема от болната глава на здравата, защо не вземе да се реши?!

Лекари и пациенти у нас са потърпевшите от здравеопазването, макар и често противопоставяни от същата сиетема. Двете страни (лекари и пациенти) често, търсят решението на проблема зад граница. Там пациентите не ползват услугите на безплатното здравеопазване – тъкмо обратното – плащат си и са доволни от това. Повечето здравно осигурени пациенти, които опират по по-прости казуси, и волю-неволю до родното здравеопазване, не са доволни, от размера на вноските и налагащото се доплащане, както и от качеството на услугите. Вероятно единствените удовлетворени от системата за тези, които не плащат здравни вноски и задръстват спешна помощ след обичайното работно време и в съботно-неделните дни.

Лекарите, които напускат българското здравеопазване, посочват няколко причини, по данни на БЛС. Сред тях са обидно ниско заплащане на навлизащите в професията и ограничените възможности за специализация у нас, липса на техника, недостигащите консумативи, финансовите затруднения на болниците, все известни проблеми, които в своята съкупност стесняват професионалната перспектива. Проблемите на пациентите, също са следствие от пробойните в здравеопазването. Липсата на медицинска апаратура прави някои заболавания като онкологичните трудно или агресивно лечими у нас и доста по-успешно и щадящо лечими зад граница. Но по такъв начин съвременното здравеопазване става достъпно само за заможните болни. А ниско платените родни здравни работници са недостатъчно любезни и загрижени, макар и високо квалифицирани.

Системата е задръстена от лош мениджмънт, бюрокрация и няма да се оправи, ако пациентите бъдат приравнени до потенциални престъпници. Евентуална светлина в тунела е, преминаване от солидатен към индивидуален принцип на здравно осигуряване, т.е. от система, при която един плаща, а друг ползва, към такава, при която да речем около 80% от платените здвавни вноски постъпват по индивидуална партида, а 20% – по солидарна.

Иначе рано ли късно ще стигнем да варианта, при който в болница да се влиза само с краката напред и ще се излиза в дървен костюм.

(30)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*