“Купуването и продаването на гласове е престъпление” – това ни информират в края на всеки предизборен клип. Престъпление е – и морално и деюре, но въпреки това корупцията у нас, включително и предизборна все повече разширява периметъра си. Повод за този текст е сутрешният блок на НТВ – репортери под прикритие на медията снимат “в крачка” организатори от ромски произход на платен вот – единият пастор в Елин Пелин, а другият – просто изборен брокер. Представител на прокуратурата се прави на изненадан, прекъсва като съъветски телевизор и обяснява, че и идея си няма за случващото се. Струва ми се, че подобни репортажи гледам поне от 2-3 години периодично, по избори.
От разговора в студиото става ясно, че най-вероятно заловените с помощта на медията, ще бъдат пуснати. У нас опитът за купуване на гласове, за разлика от Германия, например не е престъпление. А купуването и продаването на гласове, както и всякакъв вид корупция, дефакто много трудно може да бъде доказано. Причина за това е чл 307 от НК, който поставя даващия подкуп също под ударите на закона. Предпоставя се, че вземещият подкуп е изкушен от предлагащия! Текстът е от 1998-ма и въпреки многобройните опити за отмяната му, това не е направено. Защо ли? По такъв начин призивът, че “Купуването и продаването на гласове е престъпление” е само параван на ширещата се предизборна и не само корупция, с която редица български правителства нямат волята да се справят.
Leave a Reply