Превод от „Форбс“
Всеки, който каже, че може да прогнозира как ще изглежда светът през 2035-та, рискува да получи етикет „лунатик, или шарлатанин“. Това коментира експертът Николас Еберщат от Американският институт за предприемачество в презентация по време на конференцията на „Оракъл“ – Oracle OpenWorld 2015. Но Еберщат, който е един от водещите американски политически икономисти и демографи, цитира много данни и изследвания във връзка с прогнозата за населелнието в световен мащаб. Една от теориите на Еберщат, беше почти незабавно потвърдена от новинарския поток.
По време на конференцията на технологичната компания, той отбеляза, че демографските суперфундаменти на развивашите се суперикономики, в частност Китай, не са така надеждни, както се смяташе. Един ден по-късно, на 28-ми октомври, Китай оповести, че ще прекрати дългогодишната си политика на едното дете, като направи изненадващото признание, че застаряващото население на страната застрашава икономическия ръст.
По думите на Еберщат, в Китай, страната с най-многобройно население (1.36 млрд. души) и втората в света икономическа сила (БВП за 2015-та ще надхвърли 10 трилиона долара), „се завихрят силни демографски ветрове“. Според данните, до 2035-та, населението в трудоспособна възраст в Китай ще наброява 100 млн. души. От края на 70-те, когато Дън Ксяопин започна икономическата революция в Поднебесната империя, до 2012-та, населението в трудоспособна възраст, растеше с по 2 процента на година. Днес, броят на трудоспособните в страната намалява, като резултат от „политиката за едно дете в семейството“. Обаче, все още Китай има демографска експлозия, но от стари хора. Броят на хората над 65 години нараства с 4% на година, което прави Китай „най-бързо побеляващата“ нация в световната история, плътно следвана от Япония. В страната на Изгряващото слънце, обаче се „усетиха“ на време и стартираха надеждна систма за социална сигурност, много преди нацията да „посивее“. Китай обаче е в другата крайност и перспективата не е добра, коментира още Еберщат.
От друга страна, в демографията на Китай има ясна тенденция към преобладаване на мъжкото население, в резултат на полово селективните аборти. Когато в края на 70-те започна политиката за „едно дете в семейството“, на всеки 103 момчета се раждаха по 100 момичета, допълни експертът. По негови данни, днес съотношението е 120:100, което създава огромна субкултура на неженени, социално отчуждени млади мъже, които са необразовани, безработни и леко феустрирани – а това население гравитира към крайното дясното политическо пространство, коментира Еберщат.
За зайците и мухите
Наблюденията на Еберщат излизат от границите на Китай. Някои от откритията и изводите му провокират и конвенционалната логика.
Например, той каза, че през следващите 20 години светът като цяло, няма да разполага с демографския потенциал, да задържи темпа на развитие на икономиката като преди 2008-ма. Основната причина: липса на образовани хора с необходимите умения.
Той лансира мнението, че демографският потенциал на САЩ и Канада „изглежда позитивен“ до 2035-та и че е вероятно най-добрият в света. (Защо – вижте по-долу.)
Преди да представи демографския си анализ по региони и държави, Еберщат представи снимка на 20-ти век. Между 1900 и 2000-ната, световното население е се е увеличило с 4 млрд. души или – е нарастнало 4 пъти, което е безпрецедентен ръст в човешката история.
Причината? „Не е заради това, че сме започнали да се размножаваме като зайци, а че сме спрели да умираме като мухи“, категоричен беше той.
Днес, демографският бум се забавя и в някои страни населението намалява, поради по-ниска раждаемост. Раждаемостта в около половината от държавите е под „нивото на възстановяване“ ( replacement-level), като тенденцията се задълбочава, отбеляза Еберщат. Тази насока е много важна, тъй като се отнася до трудовите ресурси. Според прогнозата му в световен мащаб, през следващите 20 години , трудоспособното население, което най-общо се определя между 15 и 64 години, ще се увеличи с около 800 млн. души, което е около 50% от прираста през изминалите 20 години. Почти половината от въпросните 800 млн. души, ще дойдат от Субсахарска Африка – най-бедният и най-зле образован регио в света.
Япония потъва, Европа си почива
Япония, третата в света икономика също е достигнала пределна старост. Средната възраст на населението в страната на Изгряващото слънце е 46 години, една от най-високите в света, като причината е в спада на раждаемостта (около 8 раждания на 1000 човека) и увеличената продължителност на живота (средно докъм 84 години).
Традиционните ценности на азиатското семейство са отживелица в Япония, коментира Еберщат, а шансовете за младите японки да се омъжат и да запазят брака си до 50-годишна възраст е 50 на 50. Подобна е и тенденцията в много Западни държави.
За миналата година жителите на Япония намаляват от 271 058 души до 126.2 млн., а спадът се очаква да продължи до 2060-та и след това. Според министър-председателя Шинзо Абе, който свика съвет на членовете на кабинета и експертите по демография в началото на новември 2015-та, с идеята да стабилизира броя на населението на около 100 млн. души през следвашия половин век, но дори тази цел беше оценена като твърде амбициозна.
От друга страна, хората в трудоспособна възраст в Япония намаляват от края на 90-те и според предвижданията, броят им ще се понижи с до 1/3 до 2035-та. Спадът се дължи на само на по-ниската раждаемсот, но и на липсата на мигранти, фактор на който повечето западни държави разчитата, за да увеличат броя на човешките ресурси. Но миграцията раздвижи работната сила в много страни от ЕС.
Все пак, Еберщат отбелязва и притеснителния факт, че Европа прекалява с грижите за здравето на населението и разработва политики, насочени към осигуряване на повече отпуски и почивни дни, както и социални политики за пенсиониране. „Не трябва да си демограф или икономист, за да се сетиш, какъв ще е ефактът от това“, каза той. Като краен пример, вижте Гърция, в резултат на ширещата се корупция и данъчна бъркотия, държавата е във финансов колапс.
Еберщат вижда „огромен потенциал“ през Западна Европа, ако нейното остаряващо, добре образовано население реши да работи и да печели по-дълго време. Движението в подобна посока би изисквало социален консенсус във всяка държава, и не опира до мандата на едно правителство.
Що се отнася до Русия, там има добри и лоши новини, коментира експертът. И допълва: „Никога новините не са само добри“.
Той определя като „демографска катастрофа“ положението в Русия, чието население е около 144 млн. Най-застрашени са мъжете и то здравословно. Средната продължителност на живота сред представителите на силния пол в Русия е 64 години, което я поставя в групата на 50-те държави с най-ниска продължителност на живота. Причините са две и са широко разпространени: консумация на алкохол и тютюнопушене. Само за пример – един руски тийнейсджър, напр. на 15 години ще живее с 3 години по-малко от един мъж от Хаити.
Еберщат отбеляза още и катастрофа със създаването на знание (knowledge-creation catastrophe) в Русия, чиито граждани притежават по-малко патенти в САЩ от жителите на Алабама. Ако си мислите, че американците не патентоват руски открития, ще отбележим, че делът на Русия в международните патенти е едва 1%, независимо, че й се падат 2% от населението на света и 5% от студентите, завършващи колеж или друга подобна специализирана форма на обучение.
И макар че, Русия „потъва повече, отколкото тежи“, по отношение на техническите иновации, то по думите на Еберщат, Япония, Тайван, Южна Корея и Израел, се открояват с високите си постижения.
Ако здравословните проблеми на руските мъже са в основата на демографската криза там, то липсата на образование е главното предизвикателство пред Индия, страната, която е на второ място в света по брой на населението (1.25 млрд. човека) и на седмо по БВП с 2.3 трилиона долара. Почти 1/3 от трудоспособното население на Индия никога не е посещавало училище, а това ги причислява към неграмотните в страната. Като позитивно очакване за Индия е, броят на неграмотните до 2035-та да спадне до 1/5 от населението.
Как САЩ се извисява над другите
Еберщат счита, че американските демографски тенденции са най-положителни. САЩ, третата страна с най-многобройно население (312 млн.души) и най-голямата икономика (БВП 16.1 трилиона долара), притежава най-скромното население, при това, през последните 20 години – с нарастващ брой в трудоспособна възраст. Населението на САЩ ще остарява по-бавно, спрямо останалите страни от ОИСР. Все още САЩ има положителна стойност на нивото на възстановяване, поради миграцията от високо онразовани специалисти.
Афро-американците и нелатино белите, удължават продължителността на живота в САЩ до 79 години, която все още е под тази в Европа – от 81 години, въпреки че нарастващите като брой латино-американски и азиатско-американски граждани на САЩ да със завидно здраве, подчерта Еберщат.
Всъщност, ако латино-американците бяха единствената етническа група в САЩ, страната щеше да бъде с най-здравото анселение. „Трябва да видим как латино гражданите постигат това, да го ботилираме и продадем“, пошегува се още той.
Демографията на т.нар. зона на НАФТА, която включва САЩ, Канада и Мексико, е сравнима с тази на ЕС, коментира Еберщат. Мексико получава лоши отзиви в пресата заради нарковойните и политическите скандали. Но мако известен факт е, че 20 и няколко процента от населението на тази държава има по-високо образователно ниво отколкото гражданите на Германия (може би причина за това е разпространената дуална горма на обучение в Гремания. (бел. пр. у нас известна като „чиракуване“)
Еберщат оценава имиграцията към САЩ и Канада като „изключително позитивна“за тях, но все пак – застрашена от обществено неодобрение. Той отбеляза, че имиграцията винаги е била „взривоопасен политически въпрос“ в САЩ, още от времето на немската и ирландската имигрантски вълни, в средата на 1800-ната.
—
НАШ КОМЕНТАР: По данни на НСИ, средната възраст на българина е 41 години и ако в Япония властите са се притеснили от 46 години, у нас също е редно да се замислят за проблемите на обществото. В Япония няма миграционни процеси към страната, но у нас се наблюдава главно емиграция, т.е. напускане на държавата на хора в трудоспособна възраст. Смъртността у нас е 14.2 промила (в средната категория), а за ЕС тя е около 9.64 промила ( в ниската категория). Средната продължителност на живота за българските мъже е около 70 години ( с около 11 години по-малко от мъжете в ЕС), а за жените – около 77.
(39)
Leave a Reply