Зад кулисите на една телевизия

Възможно ли е всички известни журналисти, все по-малко напоследък и все по-малко известни поради големия брой медиии да са, ами като всички останали – едни обиконвени манипулатори и заядливци, само че осветени от прожекторите на медията и снабдени с армия от нещастни колеги, които вършат голяма част от работата им. Пребиваването ми в професията, ме е срещало с не малко такива хора.

Най-силен е, както знаете последният спомен. Та започнах аз най-наивно като редактор в една неефирна телевизия иначе казано кабеларка, ама от добрите – с богати собственици и съответно – с пазарен потенциал или по-точно с планове за такъв. И там, се срещнах, както има едно клише от учебниците по литература с „галерия от характери“ и ситуации, достойни за сапунен сериал.

Окото на бурята от мигащи звезди

Във всяка медия различните длъжности търпят нюанси, та при моите работодатели, на редакторът на актуалните предавание се падаше честта да се намира в точката, където се пресичат няколко слаби места в организацията. Така той на практика трябваше да „влачи кръста“ на предаването, а и на неуредиците в цялата телевизия, ако се наложи.

Редакторът на първо място предлага темите и събеседниците, ама само ги предлага, а водещият, който още е и автор на предаването, ги избира. За целта за всяко нещо трябва да съгласува по телефона с авторите, които хем са автори, хем друг им измисля темите и събеседниците. Те имаха задължение да и идват само за предаването, така че редакторът стоеше постоянно в „студена“ връзка (по имейл, телефон и чрез есемеси) със своите повелители. По едно време господарите ми бяха трима, и за да е по-интресно – в три напълно различни информационни посоки (вътрешна информация, международна информация, лайфстайл.) Само едно спортно предеване трябваше да ми закичат, за да покривам целия информационен спектър, ама не се сетиха. “За протокола” ще спомена, че всяка една от тези насоки се дели на по-малки ресори, така че става въпрос за следене и познаване на огромен информационен поток.

Трябва да уточня и още една важна подробност: водещите в телевизията са звезди. Главно бивши, ама затова много люти, гаджета на някой от шефовете или някакви други важни персони. Звъниш, предлагаш им, те викат: „Не,не, дай нещо по така“. Мислиш, пак звъниш, пишеш есемеси и т.н. накрая биваш нахокан, че времето лети, „а ние до никъде не сме стигнали. Така не се работи. Нямаме нищо. Аз утре няма да се излагaм!“

Голяма част от тези мигащи звезди, когато искат да звъннат на редактора си, му изпращат т. нар. “еврейски есемес“ или набират номера, чуват един свободен сигнал, затварят и така вие имате неотговорено повикване без дори да ви е звънял телефонът. Ако не се усетите, следва обаждане до главния продуцент или истинско обаждане с 2 позвънявания, което започва с любезности от рода на: „Ти за к‘ва се мислиш, ма. Знаеш ли, че само да звънна шефовете и са аут. Никавица такава! Тъпа накадърница! Малоумница! Аре, чао, че имам много работа. Слушам новините. Още веднъж да не ми вдигнеш и направо може да си седиш у дома, да готвиш на мъжа си! Ясно ли ти е?“

В крайна сметка, когато наистина стане много, ама много напечено и нещата изглеждат пред провал,  се взема някакво решение и се канят някакви гости и тука идва друг сърпрайз.

Транспорт и логистика на гостите

До нашата медия спира само един-единствен трамвай. Има и автобус на 2-3 километра. Разбира се, може да се стигне с такси или кола. И се започват един преговори и кандърми с гостите как, ако нямат собствен автомобил, или ако не им се дават 10-15 лв. за такси, да се довлекат с градския транспорт. Макар че медията има коли и то не малко, а и над средния клас, хич не обичат да си возят гостите в тях, пък дори и за 2-3 км. , например, от спирката на рейса. Ако гостът не се предаде, и нямаме друг вариант, минаваме на второ ниво – разправии с координаторката, която иначе се изживява като „Коскоджамите Директор“. Тя прави графика на шофьорите и ако сте в гореизложената уязвима ситуация, при която нямате друг събеседник, а той няма да ви дойде, ако не го повозите, поне мъничко от автобусната спирка до телевизията, се налага да преодолеете препятствието Коскоджамите Директор. Тя си има една дежурна реплика: „Ние не сме компания за таксиметрови превози, че да ти возим гостите“, на което, аз веднъж контрирах: „Гостите не са мои, а на телевизията. Посрещам си личните гости, у дома в хола. И, да – понякога ги возя.“ Като й го изтресох за първи път, тя нямаше повече аргументи в защита на тезата си за предмета на дейност и само просъсъка: „Много си нахална, да знаеш“. Минах го за комплимент, поради факта, че се наложи да изпрати шофьор да вземе госта от спирката на рейса. Стана на моето, но Коскоджамите Директор ме намрази и по този повод непрекъснато повтаряше, че не спазвам правилата, установени от собствениците.

Гостопиемни домакини

Гостът идва. Водим го на грим и пудра. После … някой иска вода, или да отиде до WC-то и тук отново имаме криза… Ами, водата е свършила. Нямаме. А и да имаме, намесва се Горгона №2 с дежурната реплика: „Тука да не ти е бар?“ Горгона №2 е секратарката на големия шеф, която целодневно е разигравана с повод и без от директорите, но пък за това може да прецака редакторите, като не им даде бутилка минерална вода за гостите.

И тя ме е наричала „наханица“, когато веднъж откраднах малка бутилка минерална вода от под бюрото й, след като преди това най-хладнокръвно ме излъга, че няма вода, а до краката й се мъдреше цял стек. Та взех аз една бутилчица и я понесох към председателя на една политическа партия, а тя викаше зад мен с цяло гърло: „Нахалница! Открадна една вода!“ Председателят на партията, явно чул кресъците й, гледаше засрамено, когато победоносно му подадох водата , и каза нещо като: „О, много се извинявам. Благодаря ви. Не знаех, че…“

Но много пъти не съм имала този късмет – да открадна вода от секретарката – и тогава се отварят следните алтернативи. Да купя за госта вода от единствения магазин в района, известен като „Гнусното“, където, както се сещате е гнусно, но и скъпо. Малка бутилка минерална вода се търгува срещу 1.20-сет.

Ако не искаш да спонсорираш медията ежедневено, може чистосърдечно да признаеш пред госта, че не се осигурява вода. Няма чаши, но има чешми в тоалетната… И се моли изявлението ти да не стигне по ушите на някой от шефовете, че това хич не е добре за имиджа на медията. А който не спазва установените правила и уврежда публичния образ на медията…го съкращават без много да се церемонят.

Също толкова деликатен, е и въпросът с тоалетната хартия, когато свърши. Тази “криза” няма решение, защото дори и да купиш тоалетна хартия, няма как да знаеш в коя тоалетна ще влезе гостът. Сапунът също свършва.

Свършва и лимита на служебния мобилен телефон, който е 20 лв. и стига горе-долу за 1 седмица. Всичко над лимита, си го плащаш или по-точно ти го удържат от заплатата. Ще кажете, че какво толкова, нали има стационарни телефони. Да, ама – не. Има два стационарни телефона в целия нюзрум – един за спорта и един за новините. И там май има някави лимити, защото не се допуска ползване от други колеги, като репортери или редактори на предавания.

Консумативите са кът

Отдавна свършили са и носителите, на които се записват предаванията. Пари няма или по-точно никой не се сеща да купи носители. Затова те също се крадат. Вземаш касетката на някой, изтриваш му суперважото интервю, или той ти изтрива суперактуалното предаване. Хващате се за косите. Шефовете хич не ги е грижа за вашите битки в нюзрума или апаратната…Разбира се, нещата могат да се случват много по-безболезнено. Например, предаванията могат да се записват с програма, при това безплатна, и после да се качват директно в системата, но кой те пита. Ако случайно имаш извънредното неблагоразумие да предложиш нещо такова, те очаква ожесточен отпор от “старите кучета” (служителите, които работят от поне 1-2 години в медията, но така и не разбират много-много или пък чисто и просто не им пука, че се дънят): „А, не мо-о-о-же! Ти вчера дойде и започна акъл да даваш! Тука винаги така е било и така ще бъде!“

Сигурна съм, че така е било и почти – че така ще бъде. Но от друга страна съм и дълбоко убедена, че колкото и пари да се потрошат за коли и лъскави офиси, пазарният дял от аудиторията няма да се увеличи, без промяна на правилата.

Към днешна дата всичко това няма значение. За медията, защото там така се работи. И за мен, защото тръгнах към други професионални предизвикателства.

 

 

(59)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*