Предизборно: медийно кръвопускане

Снимка: history.com

Кръвопускането е медицинска манипулация, която е се практикувала сред древните (Египет, Гърция, Рим) и през Средновековието с цел облекчаване на различни състояния. Отречена е от науката през 19-ти век, както и теорията за четирите течности, на която почива. Подобен жесток обичай, обаче,  е имало по нашите земи дори в началото на 20-ти век. След войните, в Добруджа, лекували ревливи бебета, вероятно с колики, чрез кръвопускане.  Имало е ефект, макар, че кръвозагубата не облекчава стомашната болка: понижаването на количеството на кръвта води до заспиване.  Повечето здраво мислещи съвременници биха определили подобна практика като варварска и нехуманна.

Но въпреки напредъка на науката, суеверията остават живи и днес. Главната заслуга е на интернет, който дава трибуна на желанието за изява на доста невежи хора, които рекламират кръвопускане при инсулт, високо кръвно и т.н. Този болнав въздух, влиза в много глави и сякаш някак оглупяваме като общност. Въпреки липсата на здрав смисъл, с надежда да закърпи сбърканите модели, обществото ни, от време на време, си прави ритуално кръвопускане.

С наближаването на президентските избори (октомври 2016-та), освен преразпределение на обществени поръчки, тече и поредната подмяна на мат’ряла в медиите. Ще кажете “Рано е.” Никак не е рано, обаче, защото ако случайно тук-там е останал по някой, който не се вписва, трябва да има време да бъде сменен и то бавно и методично, за да не бие на очи.

Какво се случва? Около статуквото започват да гравитират нови медии. Но за да отговорят на изискванията, те следва да се прочистят кадрово, като уволняват журналистите, за които този, който поръчва музиката, смята, че няма да направят компромис. Дежурното обяснение е промяна на програмната схема. Никога не питат :”Ще се компрометираш ли, за да останеш?” и в този смисъл не е ясно кога, как и колко си “сгазил лука”, ако да речем медията, в която работиш, наскоро се е обяснила в любов на статуквото. Дето има една приказка, може да си платиш за стари грехове, от преди присъединяването.

В новите условия, критичният тон и проблематизирането по някои особено чувствителни теми и въпроси, е белег за политическа некоректност и “невписване” . От друга страна, същото нещо е и белег за журналистически талант,  но “Внимание!” талантът и преди и сега на много хора е изял хляба. В замяна на това, некадърността се толерира и процъфтява. Правете едни такива теми “срещу луната” за цените на марулите, за това как изглежда днешната къщовница и няма да ви пипнат. От време на време, ще ви привикват да ви кажат, че рейтингът куца, но спокойно, все за нещо трябва да се накарат. Винаги можете да поканите по темата някоя чалгаджийка или обичан от публиката гладиатор. По-обезокоително е, ако предаването, за което работите или статиите ви са в висок рейтинг (посещаемост). Защото тогава няма за какво да ви трият сол, директно уволняват.

Епилог

Палачинката има едно неприятно свойство да се обръща, когато й скимне и когато полепналите по блажната й повърхност най-малко очакват. Достатъчно е да си спомним водовъртежа, помел Ти Ви 7.

Когато протича преобръщането, обаче, най-често отборът на комформистите се самогероизира, самопровъзгласява се за репресиран и започва да се оплаква от цензурата, че били принудени да правят поръчкови интервюта и предавания. Но от сега да е ясно – никой никого за нищо не кара. Те сами се натискат!

Това са същите хора, които да речем по-рано са натопили уволнените си колеги за политнекоректни настроения, изказвания, статуси във Фейсбук. Едно такова “дежавю”, израз на самоубийствен синдром, се преповтаря периодично в медийната среда у нас. И – да, пак предстоят избори, а ние сме в “Главното меню”, което и копче да натискаме.

 

 

(61)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*