За пастите* и по-високата цена на билета в София

Източник: Фейсбук
Снимка: Фейсбук

Да поздравим Столична община: статуята на цар Самуил попадна в класацията “Над 25 случайни прояви на вандализъм в изкуството” на американския сайт Boared Panda. Един от коментарите под снимката определя прословутите светещи очи на монумента като “вампир със запек”. За сведение – коментарът не e направен от българин, т.е. съдържа безпристрастна оценка, спонтанна реакция и т.н., лишена от завист на конкуренти и политически пристрастия. И всичко щеше да е само смешно, ако в България липсваха скулптори, които да направят доставящ естетическа наслада паметник на цар Самуилза и ако за подобни артефакти, които ни носят само лоша слава, не се плащаше с парите на данъкоплатците.

tzar-samuil

А те са на път да платят за още необосновани идеи на градските власти чрез очакваната драстично по-висока цена на транспортния билет в София, с която да се финансират неясно какви подобрения.

Наското Комисията по транспорт към общината, гласува увеличение на билета с цели 60% до 1.60 лв., намали годишната карта от 500 лв. на 365 лв и въведе още няколко промени, като например – ватманите и шофьорите на автобуси да продават еднодневни карти. Увеличението още не е влязло в сила. То ще бъде гласувано още веднъж на 14 април, на заседание на СОС. И докато тръпнем в очакване дали гладските велможи ще увеличат билета до 1.60 лв., нека поразсъждаваме малко върху мотивите и целесеобразността на това единичният билет да струва по-скъпо.

Увеличаване на цената на дребно с 60% и намаляване на цената на едро с 30%

Погледнато през призмата на обществото, исканото увеличение с цели 60% на цената на дребно, гарнирано с 30-процентно намаление на цената на едро, изглежда като недоразумение.

Не си представяме  как някой със заплата (пенсия) от 420 или 500 лв., пък дори и 700-800 лв., ще си купи годишна карта за 365 лв., за да избегне скъпия билет. Честно казано, не считаме, че и  гражданин с 1500-2000 лв. месечно възнаграждение ще си купи годишна карта за транспорт, но това е проблем на нашето ограничено въображние.

От рекламираното като социална мярка “намаление на год. карта” (като им е скъп билетът, да си купят годишна карта), най-вероятно ще се облагодетелстват юридически лица (треторазрядни медии; агенции за недв. имоти и др.), които за по-евтино разхождат работещите при тях с градския транспорт при изпълнение на служебни задачи.

По такъв начин излиза, че социално слабите, които не могат да си позволят да си купят едногодишна карта, ще субсидират по-ниската цена на едро, от която ще се възползват фирмите.

Повишаване на качеството на клиентите

Според съветник от РБ, обаче, цитиран от “Офнюз“, “в момента транспортът в София е убежище за социално слаби хора. А това не бива да е така. И основният въпрос не е дали и колко ще се увеличи цената на билета, а как деловите хора да слязат от колите и да се качат в градския транспорт. Има много неща, които могат да се направят – най-важното от тях е въвеждането на тарифната система.”

Оставаме с впечатлението, че след увеличението на билета се очаква социално слабите в градския транспорт да бъдат заменени от по-висококачествените “делови” хора. Не става ясно къде ще се дянат първите и дали ще ходят пеша, за по-здрасловно. От друга страна, нищо не гарантира, че след като билетът стане лев и шейсет и следователно –  недостъпен за бедните или поне онази част от тях, които дупчат билет, пътуващите с кола, ще се качат на градския транспорт. Голяма част от ползващите “собствен превоз”, са “мотивирани” за това от неудобите разписания на транспорта, дългото висене по спирки и ниското качество на услугата (претъпкани, раздрънкани автобуси, джебчии, арогантни и агресивни спътници).

Позволяваме си да поканим автора на изказването, да изпита, дето има една приказка, на свой гръб даденото предложение, като СЕ ПОВОЗИ ПОНЕ ЕДИН МЕСЕЦ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ НА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ. В допълнение, му предлагаме, чрез политическата сила, към която се числи, да внесе предложение до НС, всички народни избранници да се возят в градския транспорт, вметсо да ползват държавен превоз. По този начин депутатите ще бъдат по-близко, поне физически ( а това не е малко), до тези, които са гласували за тях.

Отсъствие на обосновка за исканото увеличение

По отношение на втората част от изказването на общинския съветник – необходимостта от подобрения и въвеждане на тарифна система в транспорта, не спорим, но нали сме свикнали да проблематизираме, ще отбележим, че първо се правят подобренията, а после се плаща за тях.

Поне така е в нормалната търговска практика. И за да стане по-ясно, ще дадем някой друг пример. Никой потребител няма да плати за обикновен телефон, цената на смартфон, защото производителят има намерение да го подобри…Да, де, но сред производителите на смартфони има конкуренция, а при градският транспорт – не. Освен липсата на сравнима алтернатива, градският транспорт е и “обществен”. Ученици, социално слаби, инвалиди, безработни, работещи срещу мизерно заплащане и куп други хора, волю-неволю се предвижват в града с транспорта такъв, какъвто е, макар че биха предпочели да се возят в кола. И още – подобренията в транспорта, за които се намеква, за съжаление не са конкретизирани нито като обхват, нито като цена, нито като срокове. И в този смисъл – отсъства ОБОСНОВКА ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО НА БИЛЕТА.

Не на последно място – за да се направят “подобрения” в градския транспорт се тегли кредит. А всеки инвестиционен кредит, за времето на строителството или внедраването на закупения ДМА (дълготраен материален актив), има т.нар. “гратисен период”! Това ще рече, че по него не се плащат вноски! Изплащането започва след като съоръжението се въведе в експлоатация.

Следователно, СО няма да изплаща инвестицията, докато я внедри, но иска гражданите, в невъзможност да не ползват услугите й, да й плащат за подобрения, които тя ще внедри някога?

В допълнение, нито една частна компания, която не е монополист, не би си позволила 60-процентно увеличение на цената, защото това означава отлив на клиенти и загуба на пазарен дял. “Монополистите” и фирмите с господстващо положение на даден сегмент, хипотетично биха се изкушили, но пък техните цени са реулирани от надзорен орган, напр. КЕВР, КРС. Столичният градски транспорт има един вид “господтващо положеие” по отношение на услугата, която предоставя в София, но решенията му не са обект на регулация. Така  трибуквеният орган може да увеличи с 60% цената на билета, без обосновка и без отчитане на ефекта за обществото! А целта изглежда като да се вземат едни пари от бедните и да се разпределят към богатите, т.е. към няколко фирми, които ще спечелят поръчките за неясно какви подобрения.

*На френската кралица Мария Антоанета, съпруга на Луи 16, се преписва крилатата фраза “Като няма хляб, яжте пасти”.  Тя казала това, като й предали, че народът няма хляб. 

 

 

(68)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*