Кой каза 10 процента?

Разваленият телефон с 10-процентното увеличение на учителските заплати, занимава българската общественост от началото на седмицата. Въпросите, които поставя са много. Колко време една неистина може да се мъдри в публичното пространство, преди да бъде идентифицирана и защо все пак, управляващите едно казват, а медиите разбират друго?

За да внесем яснота, ще започнем от самото начало.

Темата за увеличението беше въведена дни преди широко рекламирания учителски събор, чрез изказване на председателката на синдиката Янка Такева, цитирано от кореспондент на БНР в Кърджали. От репортажа става ясно, че синдикалистката и финансовият министър Владислав Горанов договорили, въпросното 10-процентно увеличение. До тук добре, но има нещо, което не се вписва в обичайната практика. Подобни новини се съобщават съвместно от договорилите се страни. В случая това са профсъюза, Министерството на образованието и науката (МОН) и това на финансите.

В допълнение, научаваме от публикацията, че Такева и Горанов обсъждали минимална стратова заплата за учителите и куп още финансови благодеяния, насочеки към широк кръг бенефициенти, като 45-50 процента по-високи заплати от минималната за страната за новоизлюпените вишисти, работещи по специалността си. Макар че те по принцип не получават по-малко. Хайде, за учителите – добре, но за останалите висшисти идва малко в повече. Как, питаме ние (защото в РРС Кърджали не са се сетили), г-жа Такева, която засега е само председател на учителския синдикат, представлява пред финансовия министър интересите и на останалите млади висшисти? Но да не сме лоши, да не я корим за добрите намерения, нито пък колегите от Кърджали за незадените въпроси…

Добрата, но хипертрофирала новина за финансовия бонус на г-жа Такева, стопли много сърца и с радост се тиражира от медиите няколко дена преди учителския събор. Така се получи ефектът на разрастване на слуха, известен още като „надуване на балона“.

Въпреки положителния психотерапевтичен резултат, от предварителните публикации по темата не става ясно дали Такева и Горанов са се разбрали устно за увеличението на учителските заплати, или са се споразумели писмено, със съответните срокове, конкретни разчети и финансова рамка.

Веднага след събора, „балонът“ се спука и управляващите се отрекоха от злополучното увеличение на заплати, иначе казано – шест дена след първоначалното разпространение на новината. Първо премиерът, а после финансовият министър опровергаха цитираното в медиите изказване на министъра на образованието. А от МОН на свой ред поясниха, че речта на Кунева е интерпретирана неправилно. В действителност тя казала, че „ще се работи за “, а не че ще има 10-процентно увеличение на заплатите.

Толкова за увеличението. Новината живя в публичното пространство 7 дена – шест преди събора и един след. На този етап положението с увеличението е висящо – хем ще се работи за него, хем въпросът не е обсъждан. С две думи – трай, коньо за зелена трева.

В друго изказване, пак пред БНР и пак преди печално известния учителски събор, Янка Такева отваря още една важна тема – за матурите. По думите й фирмата, от която МОН взема готовите задачи, разпространявала отговорите. От МОН още не са коментирали тази информация, или преди приключването на статията, на автора не му е известно да са направили подобен коментар. Добре е да кажат нещо по въпроса, защото мълчанието в подобни ситуации не е за препоръчване.

До доказване на противното остават отворени въпросите – наистина ли има фирма, която пише задачите за матурите? И защо се налага да се използват услугите й? Една и съща фирма ли пише матурите всяка година или различни? И – независимо от това – защо всяка година проблемите с матурите са едни и същи, а от МОН се правят на ни чули, ни видели?

А ако сюжетът фирмите, се окаже като учеличението на учителските заплати, може би на уважаемата синдикалистка й е време да се насочи към писане на фантастика.

(5)

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*